Всяка година, в навечерието на Великден, погледите на милиони православни християни от цял свят се насочват към едно свещено място – Божи гроб в Йерусалим. Именно там, на Велика събота, се случва едно от най-загадъчните и дълбоко почитани явления в християнството – слизането на Благодатния огън.
Какво е Благодатният огън?
Според православната традиция, Благодатният огън е чудо, което се случва всяка година в деня преди Възкресение Христово. Смята се, че огънят „слязъл от небето“ се явява по божествен начин в Кувуклията – малък параклис, разположен в центъра на храма „Възкресение Христово“, върху мястото, където е било положено тялото на Иисус Христос след Разпятието.
Най-необикновеното в това явление е, че в първите минути след появата си, Благодатният огън не изгаря. Вярващи го поставят върху ръцете и лицата си без страх и болка – за мнозина това е лична среща с чудото.
Историята – от древността до днес
Писмени свидетелства за явяването на Благодатния огън датират още от IV век. През вековете събитието е описвано от пътешественици, хронисти и поклонници – включително и такива от българските земи, които са оставили следи в тефтерите и духовните си разкази.
Днес ритуалът следва строго установена процедура. Представители на Йерусалимската патриаршия и израелските власти щателно проверяват Кувуклията пред погледите на вярващите, за да се уверят, че няма човешка намеса или запалителни средства. След това патриархът влиза сам с две бели свещи – и се очаква чудото.
Когато излиза, в ръцете му гори Благодатният огън, който за секунди озарява храма. Хиляди свещи се запалват и пламъкът поема на път – с фенери и факли – към десетки държави. Традиционно, той пристига и в България, където се посреща с църковни церемонии и тържествено шествие.
Символ на вярата
Благодатният огън символизира Възкресението Христово – победата на светлината над мрака, на живота над смъртта. За мнозина той е и личен знак за вяра, надежда и духовно пречистване.
