Възкресение Христово е най-големият и най-светъл празник за православните християни. Великден е време за семейството, за споделени мигове около трапезата и за съхраняване на традициите. Но в навечерието на празника, докато магазините са пълни с козунаци и агнешко, някои българи броят стотинките, за да запалят не само свещ, но и надежда.
В тази връзка "Фокус" потърси мнението на възрастни хора – стигат ли пенсиите им, за да посрещнат Великден достойно?
"Моите пари стигат, не знам за другите. Моята пенсия е горе-долу добре и не мога да се оплача“, сподели столичанин с типичната за поколенията умереност.
Но не всички анкетирани споделят този оптимизъм. Друг възрастен мъж бе по-песимистичен: "Колкото и да е скъпо, гледаме поне трапезата да е уютна – с коприва или киселец. Агнешкото само го споменаваме – остана спомен от едно време. Някои ще ядат агнешко, но ние – не."
Сред чутите мнения се открои и един обединяващ рефрен: пенсиите не стигат за достоен празник. Освен това, много от възрастните не са получили обещаните 50 лева добавки. „Не съм взел добавка, защото съм над лимита – пенсията ми е над 500 лева,“ обясни пенсионер.
Попитани как оценяват грижата на държавата към тях и какво трябва да се промени, част от участниците в анкетата бяха категорични:
"От време на време има жестове, но това не е достатъчно. Трябва система и реална държавна политика за подобряване на живота на възрастните хора."
Думите им звучат не като упрек, а като зов – за по-малко предизборна щедрост и повече дългосрочна грижа.
И младите не останаха безучастни. Някои от тях споделиха, че "има случаи, в които възрастни хора трябва да пътуват до съседни градове, за да си купят лекарства." Според тях, промяната изисква желание и съвестни хора, готови да работят в тази посока.
