Как можем да укрепим надеждата, когато се случват толкова много неща, които подхранват обезсърчението и отчаянието, а първоначалните добри надежди не са изпълнени? Възможно ли е това, особено по време на война?
Празнуваме четвъртия Великден в условията на пълномащабна руска агресия. И въпреки че събитието, което отбелязваме днес, се е случило преди почти две хиляди години, споменът за него, съзнанието за значението му за нас днес, особено по време на война, е необходимо дори повече, отколкото в мирно време.
За мнозина Великден се свързва от детството с тържествена служба в църквата, с освещаване на великденски яйца, писанки и крашанки, с празнична семейна трапеза, с поздрава: "Христос Воскресе!". Дори по време на съветския държавен атеизъм и принудителните ограничения, наложени върху църковния живот от болшевишката диктатура, празнуването на Великден остава нещо, което преследвачите не успяха да изтрият от съзнанието на по-голямата част от обществото.
Но не трябва да забравяме, че външните народни обичаи и традиции, които украсяват празника на Възкресение Христово, са само форма, но не и съдържание на празника. Нещо повече, самият Великден като празник се състои не само в прослава на възкресението на Спасителя от мъртвите, но и е неразривно свързан с почитането на всичко, което го е предшествало.
През седмицата преди Великден си спомняме страданията и смъртта на Божия Син. Спомняме си предателството на един от нашите близки ученици. Помним несправедливия процес и беззаконната присъда: „Да го разпнат”. Спомняме си страданията и смъртта на кръста, погребването на тялото на Господ Иисус Христос в гроба.
Така си припомняме колко труден е бил пътят към победата над смъртта, на каква висока цена е извоювана.
И в този момент, когато Спасителят извика последната дума от кръста: "Свърши се!" и издъхна, не изглеждаше ли на всички наоколо, че това е горчив край за надеждата? Враговете на Христос се радваха, майка Му и учениците му плачеха от отчаяние. Но на всички се струваше, че смъртта и погребването на тялото в гробницата са границата, отвъд която вече няма човешки основания за надежда.
Но въпреки всичко смъртта не можа окончателно да победи Христос и гробът не можа да Го задържи като мъртъв в земята. Христос воскресе!
И затова празникът Възкресение Христово е утвърждение на истината, че винаги трябва да се надяваме на победата на истината и доброто. Няма пречки или обстоятелства, които в крайна сметка да не могат да бъдат променени. Няма тъмнина или зло, които да не могат да бъдат победени.
Когато избухне война, всяка от воюващите страни търси съюзници. Силни, надеждни съюзници, които наистина могат да помогнат и няма да ви предадат в най-трудния момент. В борбата на живота и истината срещу мрака и тиранията на злото, за всеки, който се бори на страната на истината, винаги има истински съюзник – непобедим и неверен. Христос, който възкръсна от мъртвите, който унищожи силата на смъртта – Той е Този, който винаги дава надежда.
Бог помага на онези, които се борят със злото. А възкресението на Божия Син от мъртвите, Неговата победа винаги вдъхновява и насърчава.
Тираните от миналото и ордите от зли слуги под техен контрол изглеждаха непобедими в един момент. Болшевиките и нацистите вярваха, че престъпните режими, които създаваха, ще продължат дълго време, може би дори вечно. И нацисткият райх, и злата съветска империя обаче са свалени и унищожени, въпреки че в моментите на триумф изглеждат непобедими.
Затова съм абсолютно убеден, че сегашната руска империя на злото също ще рухне, а нейният владетел-тиранин ще заеме своето място в историята сред срамните престъпници, чиято памет е прокълната от човечеството. Защото от наша страна, от страна на Украйна, има истина. И където има истина, там е и Бог, най-верният и могъщ от всички възможни съюзници в нашата справедлива борба.
През съвременната история многократно сме ставали свидетели на факта, че в моменти, когато изглеждаше, че злото побеждава, то претърпява своето поражение. От преврата в Москва, който имаше за цел да върне дните на комунистическата диктатура, изминаха само няколко дни до провъзгласяването на възстановяването на независимостта на Украйна, което се превърна в победен резултат от един век на нашата освободителна борба. Оранжевата революция, Революцията на достойнството победи, защото истината и Божията благословия бяха на страната на хората, които се разбунтуваха срещу лъжата и тиранията.
Откритата война на Русия срещу Украйна продължава вече дванадесета година, а повече от три години е пълномащабна и особено разрушителна. Това са страшни числа. Но като си спомните как враговете (и не само те) вярваха, че Киев ще падне след три дни, тези числа придобиват друго значение.
Украйна се съпротивлява на една от най-големите сили в света, на една от най-жестоките и безпринципни тирании на съвремието. И самият факт, че Украйна съществува, че тя дълго време се съпротивлява на агресора и се бори, въпреки всички предизвикателства и трудности, не може да не вдъхва надежда.
Нашите герои вдъхват надежда – познати и незнайни, но чийто подвиг приближава победата на истината. Доброволците, които вършат невероятна работа, вдъхват надежда. Вдъхновяващо е, че всеки опит на империята на злото да сплаши и морално сломи украинския народ само укрепва нашия дух и желанието ни да защитим родината си от врага.
***
Когато тялото на разпнатия и мъртъв Христос било положено в гроба, върху него се търкулнал голям камък. Водачите на народа поставиха своя печат върху него. Мястото на погребението беше обградено от въоръжена охрана. По този начин враговете на истината сякаш направиха всичко възможно смъртта на Спасителя да бъде окончателно потвърдена.
Но въпреки всички усилия на злото, Христос възкръсна! Затова вярвам, че нашата Украйна, с Божията помощ и благодарение на единството на нашите усилия, благодарение на подкрепата на хората на добрата воля от цял свят, ще възтържествува и ще възкръсне за своето ново, по-добро бъдеще.
Сърдечно поздравявам всички читатели и целия ни народ със Светлото Христово Възкресение! И нека радостта от този празник укрепи надеждата ни и ни доближи до победата!
Митрополит Епифаний
Митрополит на Киев и цяла Украйна, предстоятел на Православната църква на Украйна
