С кончината на папа Франциск във Ватикана започват ритуалите, с които ще бъде отбелязан краят на неговия понтификат, ще протече изборът на нов папа и ще бъде поставено началото на понтификата на новия пата, съобщават Ройтерс, Франс 24 и АНСА. Повечето от тези ритуали се извършват в съответствие с правила, одобрени от папа Йоан Павел Втори през 1996 г. и променени по разпореждане на папа Бенедикт Шестнадесети през 2007 г. и 2013 г.
Траурът и съпътстващите го ритуали продължават девет дни, а датата на погребението се решава от кардиналите, като според правилата траурните церемонии би трябвало да започнат между четвъртия и шестия ден от смъртта на папата.
Папа Франциск беше известен с привързаността си към скромния начин на живот. Именно той реши да опрости ритуалите при погребението на папите. Това опростяване беше извършено миналата година. Погребалната литургия се очаква да бъде отслужена в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, но папата поиска да бъде погребан, за разлика от предшествениците си, в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където се намира най-почитаното от него изображение на Богородица. Франциск също така поиска да бъде погребан в обикновен дървен ковчег за разлика от предшествениците му, които бяха погребани в три поставени един в друг ковчега, първия от кипарисово дърво, втория от олово и третия от дъб.
След смъртта папата кардинали от цял свят пристигат във Ватикана, като ежедневно те провеждат срещи, на които всеки един от тях излага представите си за това какъв трябва да бъде новият папа. Кардинали на 80 или над 80 години могат да участват в тези общи срещи, но те нямат право да участват после в процеса по избор на нов папа. Традиционно папата се избира от орган наречен конклав, който се свиква в рамките на 15 до 20 дни след смъртта папата. Конклавът, съставен от кардинали под 80 години, известни като електори или избиратели на следващия папа, се събира в Сикстинската капела на Ватикана, за да гласуват. Тъй като изборът не става от първия ден, кардиналите електори отсядат в резиденцията „Санта Марта“ и оттам са откарвани с автобуси до Сикстинската капела.
В първия ден на конклава се гласува веднъж. После по два пъти на ден. Нужно е мнозинство от две трети плюс един глас за избор на нов папа. Ако след 13 дни на конклав все още никой не е избран, се провежда избор между двамата водещи кандидати, но се запазват същите правила за нужното мнозинство – две трети плюс един глас. Когато конклавът избере папа, първото нещо, което кардиналите го питат, е какво име си избира и дали изобщо приема да е папа. Ако избраният откаже да приеме поста, процедурата започва от начало.
Когато изборът на папа е потвърден, най-възрастният кардинал-електор излиза на балкона на „Свети Петър“ и обявява: „Имаме папа“. В случая това обявление ще бъде направено от френския кардинал Доминик Мамберти. После на балкона се появява и новият папа и благославя множеството.
Общият брой на електорите би трябвало максимално да е 120. Но под 80 години сега са 138 кардинали, от които 80 процента са ръкоположени именно от папа Франциск, припомня „Нюзуик“. Засега хипотезите са, че който и да е новият папа, той ще избере името Йоан Павел, Лъв или Йоан. Но има 50 процента вероятност новият папа да е и Франциск Втори.
Папабили се наричат онези кардинали, които биха могли да са претенденти за поста и за които се смята, че имат най-добри шансове да бъдат избрани. Според „Нюзуик“ водещите кандидати за папа са представители на различни крила в църквата. Сред тях е италианец Пиетро Паролин. Сега той е държавен секретар на Ватикана, избран на поста именно по времето на Франциск. Той допринесе преди 10 години за подобряването на отношенията между САЩ и Куба и преди 7 години за подобряването на връзките между Ватикана и Китай. Възприема се като опитен дипломат и като умерен духовник, което е подходящ профил в настоящата нестабилна геополитическа ситуация. Той би могъл и да върне доверието на онези в Църквата, които смятат, че Франциск е бил прекалено голям реформатор.
Сред фаворитите е и кардинал Луис Антонио Тагле от Филипините. Той е харизматичен, жизнен и сърдечен и знае как да общува с медиите. Ако бъде избран, ще стане и първият азиатски папа. Смята се, че неговите левичарски позиции са сходни с тези на Франциск, най-вече по социалните въпроси.
Сред фаворитите е кардинал Питър Търксън от Гана. Той също е харизматичен, говори с лекота и има относително либерални възгледи по въпросите, св6ързани с хомосексуализма, екологията и социалната справедливост.
Сред фаворитите е и Петер Ердьо от Унгария. Той е по-консервативен от папа Франциск и е възприеман като компромисен кандидат. Израснал е по времето на комунизма, последван от демокрацията в Унгария, последвана на свой ред от периода на управление на Виктор Орбан.
Не сред фаворитите, но споменаван е и кардинал Микола Бичок. Той е от Украйна. На 45 години е и сега ръководи епархията на "Свети Петър и Павел" в Мелбърн. Миналата година беше ръкоположен за кардинал от папа Франциск. Бичок споделя страданията на украинците сега, когато Русия води война срещу Украйна, както и на всички бягащи от войните. А в Австралия сред неговите последователи са и гръцки католически бежанци от Балканската война.
Изданието „Ремнант“ откроява обаче още няколко имена за папабили. Сред тях е американският кардинал Реймънд Лио Бърк. Той е против повече роля за жените в Църквата, противник е на благославянето на еднопооловите двойки, причестяването на разведените, тайните договорки с Китай и освен това неотдавна изрази подкрепа за Доналд Тръмп.
В списъка е и Робърт Сара от Гвинея, за когото се смята, че е бил негласен съмишленик на традиционалиста Бенедикт Шестнадесети. Германският кардинал Герхард Лудвиг Мюлер, бивш префект на Конгрегацията на доктрината на вярата и противник на ръкополагането на жени за дякони, а също и гласовит критик на някои действия на Франциск, също е сред фаворитите. В групата е и уругвайският кардинал Даниел Фернандо Стурла Берует, който е следовник на папа Бенедикт Шестнадесети.
В тази група попада и италианският кардинал Мауро Пиаченца, демонстрирал административни способности и дълбока духовна съпричастност. Кардиналът от Шри Ланка Малкъм Ранджит също попада в списъка, като също е смятан за следовник на Бенедикт Шестнадесети. Нидерландският кардинал Вилен Якобус Ейк, голям експерт по биоетичните въпроси, противник на благословиите за еднополовите двойки, противник на избирането на жени за дякони и противник на джендър идеологиите, също е в групата на папабилите.
Италианският кардинал Пиербатиста Пицабала, чиито действия се вписват в линията на действията на Франциск по отношение на грижите за бедните и страдащите, е също сочен за потенциален бъдещ папа. Както и италианският му колега, кардинал Анджело Баняско, за когото се смята, че може да насърчи традиционния подход в църквата и да преодолее вътрешните разделения.
Кардиналът от Мианма Чарлз Маунг Бо има голям опит като духовник в една страна, обхваната от сложна вътрешна ситуация и разбира дълбоко предизвикателствата пред Азия като цяло. Канадският кардинал Марк Уеле също е силен претендент и е смятан за консерватор, но с по-модерни схващания за консерватизма.
Шведският кардинал Андерш Арборелиус е също е сред фаворитите и беше хвален едно време от Франциск. Описван е като открита и оптимистично настроена духовна фигура. Бил е ръководител на Скандинавската епископална конференция и член на редица ватикански ведомства. Възприеман е като скромен и смирен, качества, които папа Франциск харесваше.
Сред кандидатите модернисти в Църквата е френският кардинал Жан-Марк Ноел Авлин. Той е възприеман от някои като протеже на Франциск. Посвещава се на миграционните въпроси и на междурелигиозния диалог. Редовно се срещаше с папа Франциск. Ценен е много от левите среди в политиката и в Църквата.
Кардинал Фридолин Амбонго Бесунгу от Демократична република Конго също е споменаван като кандидат. Той защитава традиционните ценности на Църквата по въпросите, свързани със семейството, но демонстрира и желание за диалог по други въпроси, като този за жените дякони.
В списъка попада и италианският кардинал Фернандо Филони, който е смятан за духовник с богат културен и дипломатически опит. Но няма опит в ръководене на църковни структури и се смята, че би могъл да запази статуквото в Църквата, такова, каквото е наследено от Франциск.
Сред потенциалните кандидати е и швейцарският кардинал Курт Кох, възприеман като модернист по църковните въпроси, но който би могъл с времето да възприеме по-умерени позиции. Южноафриканският кардинал Стивън Брислин, също сред папабилите, е привърженик на приобщаването на ЛГБТ общността към Църквата и на избиране на жени за дякони. Сред фаворитите е сочен и португалският кардинал Жозе Толентино де Мендоса, който е близък до позициите на Франциск, смятан е за модернист, който би могъл да привлече поддръжници от Португалия и Бразилия.
Не на последно място се споменава и името на италианския кардинал Матео Дзупи, който е начело на Италианската епископална конференция и защитава идеята за диалог с всички. Той беше емисар на папа Франциск относно Украйна.
