Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Русия и Украйна могат да постигнат споразумение за прекратяване на войната „още тази седмица“, докато неговият екип заплашва, че Вашингтон може да се откаже от усилията за мирни преговори, ако скоро не бъдат предприети действия.
„И двете страни тогава ще започнат да правят голям бизнес със Съединените американски щати, които процъфтяват, и ще спечелят състояние“, написа Тръмп в Truth Social през уикенда, визирайки потенциална сделка.
Призивът му идва, след като The Wall Street Journal, позовавайки се на западни представители, съобщи, че САЩ са представили поверителен документ, в който са очертани отстъпките, които Вашингтон е готов да направи пред Русия, за да се постигне сделка — включително признаване на незаконната анексия на Крим от Москва и забрана за членството на Киев в НАТО.
На 21 април Тръмп заяви, че САЩ са имали „много добри срещи“ относно Русия и Украйна и че ще предостави „пълни подробности през следващите три дни“.
Президентът Володимир Зеленски заяви, че украинската делегация ще проведе предстоящите разговори с американските, британските и френските си партньори в Лондон на 23 април.
След това, което нарече „добър и подробен“ телефонен разговор с британския премиер Киър Стармър, Зеленски каза, че Киев е готов да продължи напред „по най-конструктивния възможен начин за постигане на безусловно примирие“ и траен мир.
Украинският депутат и председател на парламентарната комисия по външна политика, Олександър Мережко, заяви пред Kyiv Independent, че ако Тръмп наистина признае формално анексирания полуостров като руски, това би било „огромен скандал“ с големи последствия за международното право.
„Много по-лошо от Мюнхен през 1938 г.“, каза той.
Друго американско предложение включва превръщането на зоната около Запорожката атомна електроцентрала в неутрална територия, евентуално под американски контрол, съобщава WSJ.
Какво се очаква да се случи тази седмица?
Седмицата, която може да се окаже решаваща за Киев, идва на фона на нов спад в отношенията между САЩ и Украйна.
След сблъсък между Зеленски, Тръмп и вицепрезидента му Джей Ди Ванс в Овалния кабинет през февруари, Вашингтон показа докъде е готов да стигне, за да притисне Киев — временно прекратявайки военната помощ и споделянето на разузнавателна информация с Украйна.
Междувременно, САЩ не показаха желание да окажат натиск върху Русия, въпреки многократния отказ на Москва да приеме пълно примирие, договорено между Украйна и САЩ на 11 март.
САЩ продължават усилията си за постигане на примирие, прието и от двете страни.
Разговорите в Париж, проведени на 17 април — първата среща на високо равнище между украински, европейски и американски представители от встъпването на Тръмп в длъжност — ще бъдат последвани от нова среща в Лондон.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, специалните пратеници Стив Уиткоф и Кийт Келог ще участват в разговорите в Лондон, според WSJ.
На 18 април Рубио заяви, че времето изтича и САЩ трябва да се съсредоточат върху други приоритети — подчертавайки, че руската инвазия в Украйна „не е нашата война“. Той заяви, че САЩ трябва да решат „много бързо, говоря за дни“, дали сделка е възможна в близките седмици.
„Няма да продължим да обикаляме света и да правим среща след среща, ако не се постига напредък“, каза Рубио пред репортери.
Тръмп, който е три месеца в началото на втория си мандат, обеща да договори дългосрочно примирие в рамките на 24 часа, което по-късно коригира на 100 дни — срок, който изтича на 30 април.
Каква е ситуацията на бойното поле?
Докато САЩ насочват натиска си към Украйна, руските войски се опитват да проведат пролетно настъпление в няколко направления срещу претоварените и изтощени украински войници.
Усилените атаки обаче не дават резултати.
През последния месец руските войски постигнаха незначителни териториални успехи и успяха да изтласкат украинските сили от по-голямата част от Курската област в Русия.
Руските сили засилват усилията си да изтласкат украинците от останалите контролирани от Украйна части на Курската област и да превземат гранични райони на Сумска област, заяви главнокомандващият Олександър Сирски на 21 април.
„Интензивни боеве продължават в Сумска област близо до държавната граница, както и на територията на Руската федерация“, написа Сирски.
Въпреки това, фронтовата линия остава непроменена през последните седмици.
Не е ясно доколко Украйна би могла да издържи на нова вълна от руски настъпления, при влошаващ се недостиг на човешки и материални ресурси.
Може ли Европа да спаси Украйна?
Ако САЩ отново прекратят военната и разузнавателната помощ, съществуват съмнения дали все по-разделена Европа може да запълни празнината.
Европа призова за увеличаване на отбранителния производствен капацитет на континента, подчертавайки, че Русия надвишава по продукция всички европейски държави взети заедно.
Въпреки това, европейски оръжейни производители изразяват съмнения, като посочват, че разширяването на производството ще отнеме време и ще зависи от политическа воля, съобщи Reuters.
Рубио не изясни дали САЩ напълно ще прекратят подкрепата си за Украйна, ако не бъде постигнато мирно споразумение тази седмица.
След временното спиране на военната помощ от страна на САЩ, европейските лидери демонстрираха солидарност с Киев.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в интервю за германския вестник Die Zeit на 15 април, че е важно Европа да покаже „устойчивост“, тъй като „империалистическите амбиции“ на Путин могат да подтикнат Русия към нападение над страни членки на НАТО или ЕС в бъдеще.
„Няма граници за неговите империалистически амбиции“, заяви фон дер Лайен пред Die Zeit.
При посещението си в Киев през март, Стармър обеща, че Великобритания ще застане зад Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“.
Френският президент Еманюел Макрон, който призова за твърди мерки за „налагане на примирие на Русия“, също обеща, че страната му ще увеличи подкрепата си за Украйна през март.
От средата на февруари, когато Тръмп започна да настоява за мирни преговори, европейските лидери провеждат срещи, за да обсъдят възможни гаранции за сигурност, които могат да предоставят на Украйна.
Какво мисли Украйна за американските мирни усилия?
Докато водените от САЩ мирни преговори продължават въпреки пречките, Украйна ясно заявява своите червени линии.
Според Independent, позовавайки се на висши украински представители, сред изискванията на Киев са: Русия да не получи повече украински територии, установяване на международни гаранции за сигурност, които да предотвратят нарушаване на примирието от страна на Русия, както и връщане на украинските цивилни, включително деца, незаконно отвлечени и държани от Русия.
Украинските власти многократно са заявявали, че няма да признаят нито една украинска територия като руска, включително Крим.
В замяна Украйна е приела безусловно 30-дневно примирие, предложено от САЩ, ако Русия също се съгласи. Оттогава Русия само е засилила безразборните си атаки срещу цивилни в Украйна.
Русия атакува град Кривий Рих с балистични ракети на 4 април, убивайки 20 души, сред които 9 деца. На 13 април Русия използва касетъчни боеприпаси за нападение в центъра на град Суми, при което загинаха 36 души.
Руският президент Владимир Путин заяви, че е наредил великденско примирие, което уж е започнало в 18:00 ч. на 19 април и е приключило 30 часа по-късно.
Украински войници на терен казаха пред Kyiv Independent, че не са видели признаци на примирие, тъй като боевете са продължили по цялата фронтова линия.
Украйна остава предпазлива спрямо всяко примирие с Русия, предвид многобройните случаи на нарушаване на примирията от Москва по време на войната в Донбас (2014–2022). Съществуват и опасения относно това кой ще следи за спазването на примирието, тъй като Русия е малко вероятно да се съгласи на присъствие на войски от НАТО близо до границата си.
Европейски представители предупредиха срещу прибързана мирна сделка, което държи по-малките балтийски държави, граничещи с Русия, в напрежение.
Рязката промяна в политиката на Тръмп спрямо Украйна предизвика сериозни тревоги относно бъдещето на международната сигурност, като евентуалното американско признаване на анексията на Крим може да нанесе още по-големи щети.
Такъв ход би дал пример на други авторитарни държави, че по-голяма сила може да прекроява граници чрез военна сила.
Асами Тераджима, Kyiv Independent. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.
