В свят, където палецът е най-тренираният мускул, а „следващото видео“ дебне на разстояние от един swipe, книгата стои гордо – тиха, неподвижна, но заредена с повече емоции от най-добрия сериал на Netflix. Днес, в Международния ден на книгата и авторското право, си спомняме, че някога изкушението не се измерваше в лайкове, а в страници. Четенето не просто обогатява – то съблазнява.
От Шекспир, който с едно „Да бъдеш или не“ побърка половината човечество, до Георги Господинов, който във „Времеубежище“ ни върна назад, за да разберем настоящето – големите автори не просто пишат книги. Те пишат нас. И ако още се чудите дали да четете тази статия или да се гмурнете в TikTok океана – книгата няма алгоритъм, но винаги знае как да ви докосне.
На 23 април се отбелязва Международният ден на книгата и авторското право. През 1995 година ЮНЕСКО решава да направи Международен ден на книгата и авторското право, а за дата е избран именно 23 април. Като събитие обаче този ден е стартирал още през 1923 година от книжарници в град Каталуния, Испания.
Ето защо:
На 23 април 1616 г. умират Шекспир и Сервантес, а в Каталуня честват свети Георги. Според стар обичай дамите подаряват на своите кавалери книга, а господата им връщат жеста с роза. В същия ден умира и Инка Гарсиласо де ла Вега, перуански историк, автор на много популярната „Истината за инките“, но той сякаш остава в сянката на двамата гении.
Излишно е припомняме защо точно Шекспир и Сервантес са смятани за безспорни гении, възбудили толкова спорове, митове, легенди и обемисти трудове.
Ще припомним само няколко любопитни факти от живота на двамата, за превратностите на съдбата и за добре отлежалите книги, които все се каним да прочетем, но за които нямаме сили да отгърнем първата страница.
Уилям Шекспир е живял 52 години. Знаем, че е роден през 1564 г. и умира на 23 април 1616 г., както и че е кръстен на 26 април 1564 г., поради което повечето изследователи днес вярват, че е роден също на 23 април.
Наричан „най-великият английски писател“, Шекспир умира в деня на свети Георги – светеца покровител на Англия.
Шекспир умира като богат човек. В завещанието си прави подаръци за различни хора, но цялата си собственост оставя на дъщеря си Сузана. Единственото нещо, което оставя на съпругата си, е „второто най-добро легло“ и прилежащите му завивки.
Един от роднините на Шекспир по майчина линия, Уилям Ардън, е арестуван за заговор срещу кралица Елизабет I и екзекутиран в лондонския Тауър.
Почти 400 години след смъртта на Шекспир, Google открива повече от 51 милиарда резултата за него.
Американският президент Ейбрахам Линкълн е бил голям почитател на Шекспир и често е рецитирал негови произведения в компания. Убиецът на Линкълн – Джон Уилкс Бут, е известен актьор, прочул се именно с ролите си в Шекспирови постановки.
Сонетите му се раждат по време на чумна епидемия, когато театрите са затворени.
Шекспир е водел двойствен живот – ако към края на столетието в Лондон е бил познат като известен драматург, то в родния му град Стратфорд, където живеели жена му и децата му и където често се отбивал, той бил познат като уважаван бизнесмен и собственик на имоти.
Според Oxford English Dictionary английският език дължи на Шекспир авторството на близо 3000 нови думи.
Според изследователите неговият речник варира от 17 000 до 29 000 думи – поне двойно на количеството думи, използвани в обикновен разговор.
През живота му никой не се съмнявал в авторството му. Едва в XIX век се появява теория, че творбите му са писани от друг човек. Американци пускат над 160 книги и статии по темата. Само 23 от тях признават Шекспир за истинския автор. Делия Бейкън твърди, че творбите му са дело на научен кръг, воден от Френсис Бейкън.
Мигел де Сервантес Сааведра е четвъртото от седем деца. Макар да няма конкретни доказателства, някои историци предполагат, че испанският класик е учил в Университета на Саламанка. Други са на мнение, че е получил образованието си в йезуитско училище в Кордоба или Севиля, но и това не е напълно сигурно. Влиянието на писателя върху формирането на испанския език обаче е несравнимо – неслучайно е наричан още „езикът на Сервантес“.
Участва в битката при Лепанто през 1571 г., където е ранен. Получава три огнестрелни рани, включително в лявата ръка. Участва в боеве при Корфу, Наварино и обсадата на Тунис.
През 1575 г. е пленен от берберски пирати и прекарва пет години в плен, с четири неуспешни опита за бягство. Откупен е от родителите си.
След завръщането си в Мадрид работи при благородник и започва да пише.
Женен е за Каталина де Саласар и Паласиос. Предполага се, че чичо ѝ е вдъхновил образа на Дон Кихот.
Автор е на множество стихотворения, малка част от които са запазени до днес.
Знаменитият идалго "Дон Кихот де Ла Манча" излиза за първи път у нас през 1882 г. Мястото на гроба на Сервантес не е известно. Погребан е в тринитариански манастир, където е живяла дъщеря му Исабела. По-късно монахините се местят и гробът му се губи.
По повод Международния ден на книгата сред британците е правена любопитна анкета.
Питали жителите на Албион коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я чели. Оказало се, че най-много са посочили „1984” на Джордж Оруел. След нея е „Война и мир” на Лев Николаевич Толстой, на трето място е „Одисей” на Джеймс Джойс. И Библията е не кой знае колко назад. Светата книга отива веднага на четвърто място.
В България също има традиция около този ден – от години се организират книжен пазар, четения и различни инициативи за насърчаване на четенето сред деца и възрастни. Често се провеждат тематични събития в училища, библиотеки и книжарници, а социалните мрежи се изпълват с препоръки за книги.
Книгите – нашето оръжие срещу забравата
В един все по-шумен свят, книгата остава тихото място, където мисълта не е подложена на скролване, а тишината – не е подозрителна. Четенето не е просто занимание за свободното време, а акт на съпротива срещу пошлото, бързото и повърхностното. И както казва Георги Господинов – носител на „Букър“:
„Ние много обичаме да хленчим, че не се чете, а рядко се питаме какво свястно сме написали, за да ни четат“.
Днес е добър ден да отгърнем първата страница. И не защото трябва, а защото имаме привилегията да можем.
Констанца Илиева
