„Локалите“ или „химерни групи“ са групи, чието съществуване не е познато на авторитетите – на родители, на учители. Това са тайни групи, банди. Членовете на групите се сплотяват чрез преминаването през предизвикателства. Те се разбират, че ще пребият някого, ще откраднат нещо, ще рушат, ще чупят, ще вандалстват. Всеки член на групата доказва лоялността си към лидера всекидневно, изпълнявайки дадените от него задачи. Тези групи се съревновават за власт една между друга. Най-често децата са в диапазона от 6-7 клас до около 9 клас. Вече има и момичешки банди. Много често те са дори по-жестоки“.
Това каза за ФрогНюз гл. ас. д-р Екатерина Димитрова от Департамент „Психология“ към Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към БАН. Тя се занимава с проблеми като детско-юношеска агресия, поведението на тийнейджъри в групи от връстници и т.нар. трудни ученически класове. Част от екип учени, създали програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище.
Гл. ас. д-р Екатерина Димитрова
Говорим с нея за причините зад поведението на т. нар. „локали“ – групи от деца, склонни към агресия. Само преди дни стана ясно как 14-годишно момче в края на февруари е било нападнато и пребито от група младежи в подлеза на метростанция „Горна баня”. Подобни нападения се случват многократно на различни места.
Какво стои зад тях и каква е превенцията, четете в следващите редове:
Има различни начини, по които се описват въпросните групи от агресивни младежи – локали, химерни групи. Има ли психологическа разлика между тези определения, какво описват те?
„Локали“ идва от „локално“, т.е. от някакво местно едно, на което се намират тези групи. Те оперират в определени ареали, определени местни граници. Тези групи се наричат и „химерни групи“ – в литературата. Това са групи, чието съществуване не е познато на авторитетите – на родители, на учители. Това са тайни групи, банди. Формират се от различни класове, учениците в тях са на различни възрасти. Често за тях изобщо не се знае. Често за тях се разбира, чак когато някой е пребит от такава група. Формират се или на територията на училището, или на територията на даден квартал, не някъде по-далеч. За мен тези понятия се припокриват.
Какво подтиква тези деца да се съберат в групи и да проявяват агресия?
Много колеги са прави, като казват, че част от тези юноши са от семейства, които не са цели – липсва бащата или майката, няма достатъчно внимание, което да е насочено към тях правилно. Може да има множество проблеми, с които тези деца да са се сблъскали и които са провокирали агресия в тях. Но това всъщност важи предимно за лидерите на тези групи – те формират групата. Такива деца често са били тормозени в предишни среди и, за да избегнат повторението на тази роля в новото училище, заемат лидерска позиция. Прекопирали са менталитета, качествата, характеристиките на лидера, който ги е тормозил преди и сега, в нова среда, се опитват да го наподобяват. Това е едната страна.
От друга страна, семейната среда и личностните характеристики винаги влизат в характеристиката на един „агресивен деструктивен лидер“, както се нарича в литературата. Обикновено те привличат към себе си други такива деца, но също и много деца, които са от т. нар. „добри семейства“, без видими проблеми в домашната среда. След 5-6 клас децата преди всичко се интересуват от групите от връстници. Авторитетите, като родители, учители и т.н., остават силно назад. Вниманието е насочено единствено върху това как те се чувстват сред връстниците си, какво получават от групата, какво дават и как се отнасят връстниците им към тях – това става крайъгълен камък на тяхното поведение.
Такива групи могат да се формират в рамките на един определен клас и да оперират само вътре в класа. Те се наричат трудни или кризисни класове. Могат да са и химерни групи, които започват да оперират или в цялото училище, или извън него – обикновено в квартала като вид бандитски групи.
Какво се случва в тези групи?
Членовете на групите се сплотяват чрез преминаването през предизвикателства. Те се разбират, че ще пребият някого, ще откраднат нещо, ще рушат, ще чупят, ще вандалстват и т.н. Задачите на тези групи са различни. Сплотяването на членовете на групата се извършва чрез побой или грабеж и т.н. Всеки член на групата доказва лоялността си към лидера всекидневно, изпълнявайки дадените от него задачи. Чрез изпълнението им, той заслужава да принадлежи към тази група.
Тези групи имат съревнователен момент между самите групи – те са различни групировки. Те се съревновават за власт. Колкото по-деструктивни действия извършват, толкова повече се повишава статусът им сред останалите такива групи.
Имат и определен начин на еднакво обличане, слушат определена една и съща музика. Групата си има дадена субкултура.
Имате ли наблюдения за възрастта им – колко малки започват да влизат в такива групи?
По мои изследвания на проблемните ученически класове, най-често децата са в диапазона от 6-7 клас до около 9 клас – тоест от 12-13 години до около 15-16 години.
Само момчета ли има в тези групи, или и момичета?
Вече има и момичешки банди. Много често те са дори по-жестоки от момчешките. По-враждебни са и действат по друг начин.
Казахте, че тези групи не са известни на авторитетите – на учителите, на родителите. Това подсказва ли за наличието на обществен проблем?
В Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) създадохме програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище, като частта за интервенция е свързана именно с интервенция на трудни ученически класове с агресивна насоченост.
Тази програма трябва да се прилага от училищните психолози. Тя има диагностична част – класовете се диагностицират всяка година минимум два пъти, за да се разбере какво се случва с груповото поведение във всеки клас. Това ни интересува – груповото поведение, не единствено индивидуалното. За да направи училищният психолог такова изследване, той трябва да има време. Училищните психолози в момента работят с децата със специални образователни потребности и са товарени с различни технически дейности, които не би следвало да изпълняват. Естествено, всичко друго става на заден план.
Колеги, които сме обучавали по тази програма, казват: „Ние не можем да стигнем до нея и да я прилагаме, дори не можем да диагностицираме класовете“. Така тези проблеми остават на заден план и те се задълбочават – те не могат да се решат. А ако се открият своевременно, може да се действа и превантивно – преди да се задълбочили, преди да се развили във времето.
Това ли е решението – ефективна превенция?
Това е едно от решенията в училищната среда. Ако трябва да погледнем по-глобално, не знам защо обществото си мисли, че няма отговорност към младите поколения. Напротив – носи пълна отговорност за тяхното развитие и среда. Ако няколко човека направят забележка на едни такива локали или химерни групи, които са се събрали някъде, вместо да ги подминат, ако се обадят на полицията или на Детска педагогическа стая, то тогава ще се вземат някакви мерки. Ще се покаже на тези поколения, че по този начин не може да се действа. А повечето от нас, и себе си включвам в това число, подминават и казват: „Някой друг да се оправя с проблема“.
Това е и до разбирането на обществото, че всички деца са наши деца – не само на майката и на бащата или само на училището. На този етап обаче не виждам подобно разбиране в обществото.
Интервю на Илияна Маринкова
