В България все пак има нормална журналистика. Даказва го в. „Сега”. Медията публикува новината, че Корпоративна търговска банка държи 70% от парите на държавните фирми.
Просто колегите, вместо да чакат на гюме някой да им подхвърли някоя флашка в пощенската кутия, поискали информация и я получили по Закона за достъп до информация.
Въпросната справка би трябвало да взриви общественото пространство, да скандализира банковия сектор, съответните комисии в парламента, а премиерът да свика извънредно зъседание на МС, на което министър Трайчо Трайков да обясни като как е станало така, че една банка се е превърнала в ковчежник на властта. Не е нужно да си завършил Кембридж, нито дори УНСС, за да ти светне лампичката, че тук има нещо гнило.
Журналистката Цветелина Йорданова много акуратно е подредила смущаващите цифри. От тях става ясно, че управляващите продължават да съсредоточават парите на държавни предприятия в един трезор - Корпоративна търговска банка (КТБ). Финансовата институция вече управлява 70% от средствата на 10-те най-големи държавни фирми - Български енергиен холдинг, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", Национална електрическа компания, "ТЕЦ Марица-изток 2", "АЕЦ Козлодуй", Национална компания "Индустриални зони", "Кинтекс", "Булгартабак холдинг" и "Благоевград - БТ". Според официална справка на МФ към март 2010 г. те са имали депозити и разплащателни сметки за 621 млн. лв., от които 337 млн. лв. са по сметки в КТБ. Това прави отчайващ „пазарен” дял на трезора при тези предприятия - 54%, при положение че огромният ресурс е вложен в общо 23 банки. Към края на октомври 2010 г. 10-те компании са намалили парите в трезори до 412 млн. лв., но делът на КТБ става още по-смазващ - 285 млн. лв., или 70%. Към този момент трезорите, в които държавните фирми са вложили средствата си, са паднали до 14.
Другите банки, в които държавните фирми са държали по-сериозни средства към 31 октомври, са Инвестбанк на Петя Славова (май с доста проблеми в момента) и Централна кооперативна банка на варненската групировка ТИМ. В тях обаче сумите са много по-ниски - съответно 50 млн. лв. и 23 млн. лв.
КТБ е в средата на класацията по активи на финансовите институции - на 9-о място от 24 трезора. Тя работи основно с бизнес клиенти и почти не се занимава с банкиране на дребно. Изненадващото е обаче, че за 2010 г. КТБ е в Топ 3 на най-печелившите банки у нас. Финансовият й резултат за м. г. е 74 млн. лв. печалба (сравнение: Мегакомпанията „Крайслер” има 198 млн долара печалба за 2010 г при 130 000 служители). През 2008 г. финансовата институция заемаше едва 8-о място по печалба, а през 2009 г. се изкачи до 4-о. Преди две години в трезора влязоха омански капитали, а директорът му Цветан Василев е бил съдружник в различни проекти на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева и синът й Делян Пеевски, който в момента е депутат от ДПС, притежават и контролират значителна част от медийния пазар.
Тук е мястото да припомним, че през есента на 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков заяви, че е възмутително депозирането на огромен финансов ресурс на държавни фирми в няколко банки на непрозрачен принцип. Тогава той бе в потрес от факта, че 60% от парите са само в три банки, а 3/4 от средствата са оставени на еднодневни депозити без лихва.
След това през пролетта на 2010 г. главните редактори на 11 медии поискаха справка от Дянков по Закона за достъп до информация за размера на средствата, които държавните фирми държат в банки, и принципите, по които са избрани трезорите. Дянков отговори с детайлна справка, от която се разбра, че към края на март 2010 г. Корпоративна банка оперира с 48% от парите на държавните предприятия - тя държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв. Тогава справката на Дянков включваше не само фирмите на икономическото министерство.
След известно време, към дата 31.10.2010 г., в. „Сега” поисква същата справка. Отговорът обаче е, че МФ не разполага с търсената информация и искането е препратено към всички засегнати ведомства и дружества. Единствено икономическото министерство, което управлява 10 от общо 18 държавни компании, представило пълна справка. Две от останалите компании - БДЖ и „Ръководство въздушно движение”, отказали да дадат данни.
Преди няколко месеца, за да разсее основателните съмнения, че Корпоративна банка неслучайно се толерира от властта, Дянков разпореди да се изготвят насоки за избор на обслужваща банка, които държавните фирми трябва да спазват. Оказа се обаче, че указанията са само препоръчителни, защото не са въведени с нормативен акт.
Преди седмици се разбра, че Европейската комисия също разследва България по сигнал за отпускане на предполагаема държавна помощ в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ) и свързана с нея група от медийни и телекомуникационни компании. Конкретният повод са тъкмо разкритията за привилегированото положение на трезора при депозирането на държавните пари. От МФ твърдят, че процедурата е рутинна и няма нищо общо с процедурите за нарушаване на европейското законодателство. Според експерти обаче, ако при изясняване на случая Брюксел счете, че има данни за нарушаване на европейските директиви, може да се стигне до наказателна процедура срещу България и до финансови санкции.
Пред тази информация човекът с бомбето, който бута в потайна доба флашки на Дачков и „Галерия”, изглежда гротесктно. Всички скечове и бурлески около СРС-тата, имотите на Цветан Цветанов, ЯнеЯневите сълзи и стенания, че май ще го развеждат с политиката, денонощните репортажи за живота и делото на Алексей Петров – Трактора в българската „Ал Джазира”, се оказаха мътен зловонен облак, зад който са се криели едни по-важни новини.
Въпросите около информацията на „Сега” са много, но два са особено важни и простички. Какво ще стане с КТБ, ако държавните фирми си изтеглят парите от нея? И какво ще стане с парите на държавните фирми, ако КТБ се окаже в проблем?
По време на тройната коалиция глезеното дете в банковия сектор беше ПИБ. В един момент тя се оказа в тежка ситуация, предизвикана от медийна публикация, подета във форуми и сайтове. Спасяването на банката на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев тогава костваше огромни пари за ПР и реклама, плюс рамо от самия премиер Сергей Станишев, което бе в нарушение на всякакви принципи и постави останалите банки в положение на дискриминация.
Каква ще е реакцията на премиера по изнесената информация за КТБ ми е трудно да гадая. Дори само ако спре участието си в треторазрядния, макар и високобюджетен, филм на флашкаджиите, пак ще е добре.
Лидия Тодорова
