„Когато говорим за политически терор, атентатът в „Света Неделя“ е един от най-големите в света – до атаката срещу кулите близнаци. Това не е случаен акт. Той е подготвян много дълго. Разковничето за разбирането на това как българските комунисти изпълняват заповедите на Москва е във факта, че им се плаща изключително високо“.
„През 1924 и 1925 г. в България са внесени близо 26 милиона лева за въоръжение, организиране, поддържане и изграждане на структурите на нелегалната въоръжена организация на БКП. Това е адекватната история. Тогава в България един професор получава около 3000 лева, един съдия – около 4000 лева, а един платен терорист от Москва, комунист – 5000 лева. Цола Ненчева, с нелегалното име „Соня“ (Цола Драгойчева), с полицейските си показания казва, че парите са оказали пагубно влияние върху партията, защото всеки член и за най-малката задача е искал да бъде платен“.
„Не 45 години, а 80 години сме тровени от пропаганда, която е много детайлно следена от Москва – чиято дълга ръка виждаме в София, в България, непрекъснато и до ден днешен“.
Това каза пред ФрогНюз българският историк проф. Евелина Келбечева.
Повод за нашия разговор е документалната изложба „Отломки от един следобед“, на която проф. Келбечева е куратор. Изложбата съдържа копия на оригинални документи, снимки, полицейски показания, спомени, обръщения към нацията, някои от които могат да бъдат видяни за първи път.
Експозицията бе открита на 15 април 2025 година – ден преди стогодишнината от най-кървавия политически атентат в българската история: атентатът в църквата „Света Неделя“. Изложбата може да бъде видяна до 16 май в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ на улица „Московска“ 5.
В деня на годишнината от самия атентат – 16 април, на площада пред „Света Неделя“ беше открита и арт инсталация, посветена на събитията, също достъпна за посетители до 16 май.
Ето и цялото интервю:
В изложбата са показани много документи. Направиха ми впечатление например инструкции от СССР към българските комунисти, има различни сведения, различни кадри. Какво целите с показването им?
Изложбата е по инициатива на Държавна агенция „Архиви“. Решихме да я направим, от една страна, по повод 100-годишнината от атентата в „Света Неделя“, който е един от най-големите в света чак до атаката срещу кулите близнаци в САЩ, когато говорим за политически терор. Атентатът в „Света Неделя“ отнема живота на – не знаем точната цифра – но на най-малко 150 човека. Има между 300 и 500 ранени.
В изложбата са представени 10 теми. Сред тях са развитието на стратегията на нелегална въоръжена борба, подготовката на атентата, опита за убийство на Цар Борис III за прохода Арабаконак, хладнокръвното убийство на ген. Константин Георгиев, за да може на неговото опело да бъде ликвидиран политическият военен елит на държавата.
Втората причина е, че този атентат е не само акт на износ на революция, направен чрез Коминтерна, спонсориран от Москва, изпълнен от Българската комунистическа партия, която тогава е в нелегалност, а нещо повече – цялото това явление дава началото на една нова епоха в световната история. Това е епохата на политическия терор, който е инспириран, подкрепен, изплатен от чужда държава. Измеренията на този акт – на възможно най-голямо безчовечие и касапницата, която се случва в катедралния храм на София на 16 април 1925 г., имат и много по-широко и по-значимо място в цялото ни мислене за историята на ХХ-и в.
Има ли обществено разбиране за тези събития – какво наистина се е случило, каква е фактическата обстановка, за действителната подкрепа от Москва?
Абсолютно не. Една от най-неприятните изненади беше, че тази 100-годишнина беше саботирана от медиите, с малки изключения. По-скоро в различни статии и съобщения тя се появи в социалните медии. Оглушителното мълчание на медиите показва не само липса на професионално отношение, но виждам и сянката на политическа намеса, което е много обезпокоително.
Фактът, че Българският патриарх не отиде на панихидата в почит на жертвите на този терор, която беше обявена и на сайта на БПЦ за 9 април 2025 г., значи много. Липсата на телевизионни екипи на събитието показва, че това не е случайно. Оставям публиката да мисли защо и как това, което искаме да покажем – оригинални документи, адекватна история, контекст на този зверски акт на Военната организация на БКП с пълното знание на Централния комитет на партията – има такъв голям отглас сред хората, които идват да гледат и слушат, а толкова малък сред политическия елит. На площада, когато откривахме изложбата, нямаше нито един политик, който да сведе глава пред жертвите и да поднесе цвете.
Когато говорим за жертвите, става въпрос за част от военния елит на България, депутати, много цивилни. Точният брой на загиналите не се знае, защото десетки умират по-късно от раните си. Сравнихте мащаба на този атентат с подобни събития в Европа и света в този исторически период. Може ли да говорим за мащаб, след който започват определени събития?
Един определен вид терор – държавно спонсориран и насочен извън държавата – започва със създаването на Комунистическия интернационал, т.нар. Коминтерн, през 1919 г. в Москва по идея на Ленин. Много българи заемат високи постове там, например Васил Коларов и Георги Димитров. Новата доктрина е за износ на революция, зад която стои и разбирането на Троцки, че Съветска Русия не трябва да остане единствената държава на съветите.
Правят се два опита за революция. Първият е в Унгария – за т.нар. Унгарска съветска република, начело с Бела Кун, който има пряка връзка с Москва. Тази революция е смазана няколко месеца по-късно, но терорът, който започва там, също е безпрецедентен. Има опит и за Баварска съветска република. И двата опита за революция не успяват.
След това фокусът на износа на революция се концентрира на Балканите, специално в България. Ако погледнем в общоевропейски исторически мащаб – това са слабите звена в Европа, където войната е загубена: Германия, Унгария, България, и където има сложни социални и политически процеси. Това е една изключително добре пресметната стратегия, която удря слабите места в Европа. Разбира се, Германия е най-важна за Съветска Русия.
Идеята е да се свали старата система – не само да се подрие и да се подкопае, но и изцяло да се смени старата либерална демокрация на Европа и да се създадат работническо-селски правителства по съветски образец. Това се цели и в България с дейността на Българската комунистическа партия, която още през 1919 г. се нарича така и става доброволно секция на Коминтерна. Това е структурата на Третия интернационал – всички комунистически партии от над 23 страни приемат идеите, практиката и стратегията на Коминтерна и фактически стават политически формации, зависими от Москва, които нямат нищо общо с национална политическа партия.
Една от основните цели на нашата работа с тези две изложби и с конференцията, посветена на началото на политическия терор, е да подчертаем, че атентатът не е случаен акт – той е подготвян много дълго. Взривът е дошъл от бюрото на Коминтерна във Виена, през Белград и Босилеград.
След краха в Унгария и в Бавария, в България се подготвя Септемврийското въстание. То не е искано от част от българския комунистически елит, но е наложено чрез идването на Димитров и Коларов като коминтерновски агенти в България. Септемврийското въстание е абсолютно фиаско – дори лидерите му бягат преди боевете, които започват при гара Бойчиновци.
Когато се вижда абсолютното безсмислие и неправомерните жертви, които се дават и от двете страни през септември 1923 г., Българската комунистическа партия, която след приемането на Закона за защита на държавата е обявена за нелегална, продължава курса на въоръжена борба и въоръжено въстание, одобрен от Москва. Тук е разковничето за разбирането на това какво става в България между 1923 и 1925 г. и как българските комунисти изпълняват заповедите на Москва – фактът, че им се плаща изключително високо.
През 1924 и 1925 г. в България са внесени близо 26 милиона лева за въоръжение, организиране, поддържане и изграждане на структурите на нелегалната въоръжена организация на БКП. Това е адекватната история. Цола Нинчева, с нелегалното име „Соня“ (Цола Драгойчева), с полицейските си показания казва, че парите са оказали пагубно влияние върху партията, защото всеки член и за най-малката задача е искал да бъде платен.
Тогава в България един професор получава около 3000 лева, един съдия – около 4000 лева, а един платен терорист от Москва, комунист – 5000 лева. Документите, които показваме, безкрайно ясно показват не само каква е политиката и стратегията на тази партия, но и как тя фактически подготвя гражданската война в България с цел избиване на политическия елит и вземане на властта.
Ключовото е да се разбере тъкмо това – колко продължителен процес е червеният терор в България и какви са целите му: тотално изместване на посоката на развитие на държавата. Какви са проявленията на червения терор?
Точно така е. Не само 45 години, а 80 години сме тровени от пропаганда, която е много детайлно следена от Москва – чиято дълга ръка виждаме в София, в България, непрекъснато и до ден днешен.
По време на тази конференция бе обсъдено, че освен износ на революция, нелегални въоръжени структури, политически терор като основно средство за вземане на властта и създаване на съветизирана Европа, заедно с това вървят и други техники на Коминтерна – например отровата.
Това е изключително интересен епизод. След атентата някои от дейците на Коминтерна са толкова ужасени от кървавото събитие, че един от тях – Нестерович – напуска Коминтерна, казва, че не иска повече да работи там. Страхува се от преследване, скрива се във френски казарми в окупираната от французите зона на Германия, но след два месеца е намерен от двама братя – агенти на Коминтерна, негови стари познати. Поканен е на кафе и е отровен с кафе. Това, което виждаме с Литвиненко, с Гебрев, със заплахите срещу Христо Грозев – може да проследим тази отвратителна линия на преследване на политически противници навсякъде по света, продължаваща от самото създаване на съветския режим и Коминтерна.
Споменахте конференцията „Политическият терор в историческа перспектива: произход и последици“, която се проведе на 16 април в София. Какво се случи на нея?
Конференцията е на Платформата за европейска памет и съвест, създадена от Вацлав Хавел и Йоахим Гаук в Прага през 2011 г. Тя обединява 72 организации в цяла Европа, а също и от Канада и Америка, които се занимават с изследването и паметта на комунистическите режими. Има архиви, музеи, мемориални паркове. Целият борд на тази платформа се събра в София и участва в конференцията.
Сред гостите на конференцията бяха Стефан Куртоа – професор от Париж, който е създател и главен редактор на „Черната книга на комунизма“, професор Марк Крамер – директор на изследванията за Студената война в Харвард, за жалост – шепа български историци и с бойкот от страна на българските медии.
По време на тази конференция, по обяд, кметът на София Васил Терзиев откри арт инсталацията и изложбата. Председателят на платформата Марек Мутор и кметът поднесоха цветя пред паметната плоча на жертвите на атентата. Имахме помощ и от евродепутата Андрей Ковачев, който помогна с обръщение на еврокомисаря за демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл МакГрат. Конференцията беше открита от двама президенти – Росен Плевнелиев и Петър Стоянов.
Интервю на Илияна Маринкова
