Ако ви се струва, че в последните седмици времето се държи като непредсказуем герой от сапунен сериал – ту плаж, ту полярна експедиция с априлски сняг – не сте сами. Оказва се, че през последните шест десетилетия над 60% от света е преживял подобни „температурни обрати“ – резки преходи между екстремна жега и студ – сочи ново научно изследване, публикувано в Nature Communications.
Учените предупреждават, че тези резки смени на топло и студено време ще се случват все по-често и по-интензивно, а това оставя малко време за адаптация както за хората, така и за екосистемите.
Причината?
Все по-често наблюдаваната нестабилност в атмосферните и океанските течения, като например отслабването на океанските течения в Атлантическия океан, които играят ключова роля в регулирането на глобалния климат. По този начин тези промени водят до неочаквани и неуправляеми колебания в температурите, които влияят на цялото земно кълбо.
Звучи познато?
У нас също все по-честно ставаме свидетели на подобна динамика. Само преди седмица температурите в някои части на страната надхвърлиха 30 градуса, а сега от неделя ни чака ново сериозно застудяване.
Според прогнозата, времето ще се влоши, ще бъде облачно и дъждовно, а температурите ще се понижат чувствително с около 10°.
* Минималните стойности ще са между 7 и 13°,
* Максималните – между 11 и 17°,
* По морето – между 11 и 14°,
* В Рила и Пирин, над 2200 м, се очакват снеговалежи.
Учените наричат тези явления температурни обрати (или temperature flips) – резки скокове от едната крайност в другата, които в бъдеще ще стават все по-чести и по-екстремни. И ако това не звучи достатъчно обезпокоително, проучването сочи, че до края на века подобни обрати ще се увеличат с до 8%, като най-застрашени ще бъдат именно гъстонаселените региони – включително нашият.
Изводът?
Времето вече не е това, което беше – и докато климатът обръща гръб на предвидимостта, от нас се изисква не просто адаптация, а проактивни действия за справяне с новите рискове.
ФрогНюз
