Руската православна църква (ПРЦ) е съдействала за решението на Сръбската православна църква (СПЦ) да признае Македонската православна църква (МПЦ). Така е осигурено запазване на владението на СПЦ върху сръбските църкви от Средновековието.
Това каза проруския сръбски краен националист Драгослав Бокан за сръбската телевизия К1 в интервю, посветено на визитата на сръбския патриарх Порфирий в Москва.
Бокан е съосновател на Сръбската народна обновление (СНО) и командир на паравоенната формация „Бели орли“ по време на войните в бивша Югославия. Някои членове на тази формация са обвинени в военни престъпления. През 2014 г. е назначен за представител на самопровъзгласилата се Донецка народна република в Сърбия.
Сръбската православна църква (СПЦ) призна Македонската православна църква (МПЦ) през 2022–2023 г. след десетилетия на отказ и враждебност. Москва се опитва да задълбочи влиянието си върху православните църкви, включително чрез подкрепа на позиции срещу Константинопол.
„Въпросът за самостоятелността на МПЦ беше погрешно интерпретиран като минус за нашата църква и атака срещу сръбщината. Истината е, че в съюз с Руската православна църква достигнахме до това решение. Това беше борба между Москва и Истанбул, а ние застанахме на страната на Москва. Москва ни помогна да се утвърдим като Майка църква за македонците, а не Истанбул. Благодарение на Москва беше записано, че това са църкви на сръбското духовно наследство, които ние предоставяме за ползване. Така за първи път след 1941 г. свещеници на СПЦ могат да съслужават на тези места“, заяви Бокан, цитиран от Religija.mk.
Той посочи, че решението е резултат от конфликта между Москва и Вселенската патриаршия.
„Патриарх Кирил е важен елемент в стратегическите отношения между нашите църкви. Хората често не разбират разликата между тактика, стратегия и същност. На тактическо ниво можем да говорим положително дори за Папата – например по въпросите за Степинац или абортите. Но на стратегическо ниво трябва да бъдем много по-предпазливи“, обясни Бокан.
Той заключи, че самостоятелността на МПЦ е въпрос на тактика за СПЦ – маневра, която не засяга същностните принципи на сръбската църква, където, по неговите думи, „няма място за експерименти“.
Ако вземем предвид, че Драгослав Бокан е публично известен като проруски настроен (и то от дълги години), тълкуването на думите му за признаването на Македонската православна църква (МПЦ) трябва да бъде направено с оглед на няколко важни обстоятелства:
Признаването на МПЦ от Сръбската православна църква (СПЦ) се представя като тактически ход, а не като стратегическа капитулация.
Бокан подчертава, че това е временна тактика в услуга на по-голяма стратегическа цел – запазването на сръбското духовно влияние върху историческите средновековни църкви в Македония. За него важна е не номиналната независимост на МПЦ, а кой реално контролира духовното и историческото наследство.
Ролята на Москва е представена като решаваща и положителна.
Според Бокан, без намесата на Руската православна църква и Руската държава, решението би било неблагоприятно за СПЦ. Москва е тази, която според него е спасила сръбските интереси в Македония от това да попаднат под влияние на Вселенската патриаршия (Истанбул/Константинопол), която Бокан явно възприема като противник.
Антиконстантинополски и проруско-центричен наратив
В контекста на големия разкол в православния свят между Москва и Константинопол (особено след автокефалията на Православната църква на Украйна), Бокан интерпретира борбата за Македония като част от тази глобална битка. Той позиционира СПЦ на страната на Москва и срещу Истанбул.
ФрогНюз
