Русия разширява военната си инфраструктура по границата си с Финландия и складира нови танкове, вероятно в подготовка за бъдеща агресия срещу НАТО.
За това предупреждава Институтът за изследване на войната (ISW).
На 27 април вестник "Уолстрийт джърнъл" (WSJ) съобщи, позовавайки се на западни военни и разузнавателни служители, че Русия разширява военните си бази край Петрозаводск, Република Карелия, и модернизира железопътни линии и друга инфраструктура по западната граница на Русия с НАТО.
WSJ съобщава, че Кремъл планира да създаде нов щаб на армията край Петрозаводск през следващите няколко години и че Русия интегрира пътните и железопътните артерии в Московския военен окръг (МВО) с инфраструктурата в Беларус.
Източници заявиха, че през следващите години Русия възнамерява да сформира нови дивизии на базата на съществуващите бригади в Ленинградския военен окръг (ЛВО) и че строи нови казарми и полигони и модернизира складове и железопътни линии край Петрозаводск, за да посрещне бъдещия приток на личен състав.
Високопоставен финландски военен служител заяви, че Русия не изпраща "почти никакви" от новопроизведените си танкове на фронтовата линия в Украйна, а складира танкове за "по-късна употреба".
ISW по-рано оцени, че възстановяването на Московския и Ленинградски военни окръзи в Русия е част от дългосрочни усилия за преструктуриране с цел подготовка за потенциална бъдеща широкомащабна конвенционална война срещу НАТО.
Руските власти се подготвят и за актуализиране на Стратегията за национална сигурност на Русия, която вероятно ще отрази по-големите териториални амбиции на руския президент Владимир Путин в Европа и продължаващите усилия за оправдаване на бъдеща агресия срещу НАТО.
Секретарят на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу заяви в интервю за кремълската информационна служба ТАСС, публикувано на 24 април, че Русия се готви да актуализира своята Стратегия за национална сигурност, за да отчете новите проблеми и заплахи, пред които е изправена.
Шойгу твърди, че актуализираната Стратегия за национална сигурност на Русия трябва да отчита "кризата" на европейската сигурност, формирането на нов глобален ред и предизвикателствата, които променящият се свят отправя към Русия. Шойгу заяви, че руската стратегия за национална сигурност определя "дългосрочните, стратегически цели" на Русия и "основните инструменти" за постигането на тези цели.
Русия актуализира своята Стратегия за национална сигурност на всеки пет години, като последно е актуализирала стратегията през 2021 г.
Кремъл продължава да се опитва да държи легитимните преговори за прекратяване на огъня като заложници, за да си осигури допълнителни отстъпки от страна на Украйна и САЩ. Руското министерство на външните работи (МВнР) публикува извлечение от телефонния разговор между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио от 27 април, в което се твърди, че Лавров и Рубио са наблегнали на създаването на "предпоставки за започване на преговори" за мирно разрешаване на войната в Украйна.
В доклада на Държавния департамент на САЩ за разговора не се споменава обсъждането на "предпоставки" за преговори.
От юни 2024 г. насам Путин, Лавров и други висши руски служители постоянно изискват от Украйна да се изтегли от контролираните от нея територии в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и Украйна официално да се откаже от целта си за присъединяване към НАТО като промени конституцията си, в която е записана тази цел, преди Русия да се съгласи на бъдещо прекратяване на огъня и мирни преговори.
През юни 2024 г. Путин заяви, че Русия е готова да започне преговори с Украйна, веднага щом Украйна се съгласи да се изтегли от цялата територия на четирите области. Кремъл настоява за значителни украински териториални и политически отстъпки като предварително условие за преговорите в стремежа си да започне преговорите от най-силна позиция и да постигне дългогодишните руски цели в Украйна с дипломатически средства, които не е в състояние да осигури на бойното поле.
На 28 април Лавров повтори дългогодишните искания на Русия за капитулация на Украйна и отстъпки от страна на Запада, тъй като Русия продължава да не предлага никакви собствени отстъпки. Руски официални лица, включително Путин, повтарят отдавнашните искания на Русия, че всяко решение на войната в Украйна трябва да включва смяна на украинския режим, демилитаризация, отказ от стремежа за присъединяване към НАТО или друг блок за сигурност и отстъпване на територии на Русия.
Лавров повтори тези искания в интервю за бразилското издание O Globo, публикувано на 28 април, и заяви, че всяко решение на войната трябва да се отнася до "първопричините" за нея.
Лавров и други руски официални лица неведнъж са определяли "първопричините" за войната в Украйна като предполагаемото нарушаване на ангажиментите на НАТО да не се разширява в Източна Европа и по границите на Русия през 90-те на миналия ХХ в. и годините след това чак до наши дни.
Русия отново говори за предполагаемата дискриминация на украинското правителство срещу етническите руснаци и руския език, медии и култура в Украйна.
Руските официални лица използват твърденията, че Украйна се отнася зле с рускоговорящите, за да оправдаят руските инвазии, окупация и незаконно анексиране на украинска територия от 2014 г. насам.
По време на интервюто от 28 април Лавров допълнително поиска от международната общност да признае Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област и Крим за част от Русия и Западът да върне замразените руски активи.
