От края на миналата година до април годишният икономически растеж на Русия е спаднал от около 5% до около нула, по данни на Goldman Sachs, цитирани от The Economist. ВЕБ, руската банка за развитие, открива подобни тенденции в оценката си за месечния растеж. Високочестотният показател за бизнес оборота, съставен от Сбербанк, най-големият кредитор в Русия, също бележи спад.
Макар и по-предпазливо, правителството признава, че нещо не е наред. В началото на април централната банка отбеляза, че наскоро „редица сектори са регистрирали по-ниско производство поради рязкото спадане на търсенето“.
Притесненията на Русия идват след три години, през които икономиката ѝ надмина почти всички прогнози, поради комбинацията от фискално разточителство, високи цени на суровините и милитаризация на икономиката. След пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., икономистите прогнозираха свиване на годишния БВП с до 15%. Руската икономика обаче спадна само с 1,4% през същата година, преди да се разшири с 4,1% през 2023 г. и 4,3% през 2024 г.
Потребителското доверие достигна рекордно високи нива. Тъй като започна да изглежда, че американският президент Доналд Тръмп може да даде на Владимир Путин поне част от това, което иска, за да сложи край на войната си срещу Украйна, някои очакваха руската икономика да се ускори още повече през 2025 г.
Има три възможни обяснения. Първото е свързано с това, което руската централна банка евфемистично нарича „структурна трансформация“ на икономиката. След като преди войната тя беше обърната към Запада и приемаше частното предприемачество, от 2022 г. насам се превърна във военна икономика, насочена предимно на изток. Тази трансформация изисква огромни инвестиции не само във фабрики за оръжия и боеприпаси, но и в нови вериги за доставки, позволяващи по-голяма търговия с Китай и Индия (както и повече производство у дома). Към средата на 2024 г. реалните разходи за основен капитал са били с 23% по-високи, отколкото в края на 2021 г.
Централната банка твърди, че тази корекция вече е завършена. Военните разходи следват подобен модел. Джулиан Купър от Стокхолмския международен институт за изследване на мира изчислява, че тази година военните разходи на Русия ще нараснат само с 3,4% в реално изражение, което е рязко забавяне спрямо 53-процентното увеличение от миналата година. По-слабите разходи за „структурна трансформация“ означават по-бавен растеж, но това не би трябвало да тревожи Путин, ако успее да освободи инвестиции за по-продуктивни цели.
„Колкото и странно да звучи, предвид макроикономическите реалности, все още не се нуждаем от такъв растеж“, каза той през декември.
Вторият фактор е паричната политика. Руската инфлация е над целта на централната банка от 4% на годишна база от месеци, като дори надмина 10% през февруари и март. Една от причините е свързана с военните разходи, но недостигът на работна ръка, причинен от наборната военна служба и емиграцията на квалифицирани работници, също остава сериозен проблем. Миналата година номиналните заплати в страната са се увеличили с 18%, принуждавайки компаниите да повишат цените си. В отговор централната банка предприе затягане, като миналата седмица обяви, че ще запази основния си лихвен процент на ниво от 21% - най-високото от началото на века.
Нейната свръхагресивна позиция може би най-накрая дава резултат. Високите лихви насърчават засилването на рублата, което, от своя страна, прави вноса по-евтин. Очакванията на руснаците за инфлация през следващите 12 месеца се смекчават от скорошния пик от около 14% до около 13%. Актуалните данни също показват, че инфлацията намалява.
Негативната страна на този процес обаче е по-бавният растеж. Вместо да харчат, руснаците влагат парите си в спестовни сметки. Високите лихви допълнително обезкуражават капиталовите инвестиции.
И ако това беше цялата история, може би Владимир Путин щеше да остане доволен. За руското правителство едно малко, постепенно забавяне може да е цена, която си струва да се плати, ако това означава овладяване на инфлацията. Проблемът е, че забавянето не е нито постепенно, нито малко. Това е така, защото през последните седмици трети фактор започна да доминира над всички останали - влошаването на външните условия.
С ескалацията на търговската война на Белия дом прогнозите за глобалния растеж се сринаха, а заедно с тях - и цените на петрола. Икономистите са особено загрижени за Китай, който е най-големият купувач на руски петрол. МВФ намали очакванията си за растежа на китайския БВП през 2025 г. от 4,6% на 4%.
Поевтиняването на "черното злато" причинява на Русия серия от проблеми. То засяга фондовия пазар, където петролните компании представляват една четвърт от капитализацията. Индексът MOEX, който включва акциите на 50-те най-големи компании, регистрирани на борсата, е надолу с една десета от неотдавнашния си връх. С намаляването на приходите от износ, понижаващите се цени на петрола пряко влияят и върху реалната икономика, пише още Мениджър. news.
Правителствената хазна вече усеща затрудненията - през март приходите от данъци върху петрола и газа спаднаха със 17% на годишна база. А на 22 април Ройтерс съобщи, позовавайки се на официални документи, че правителството очаква рязко забавяне на продажбите на петрол и газ тази година. Доналд Тръмп може да е благосклонен към Путин, но с търговската си война той всъщност му нанася сериозен удар, пише още изданието.
