Китай призова Индия и Пакистан да „проявят сдържаност“ в региона на Кашмир. Напрежението ескалира миналата седмица, след като въоръжен мъж нападна туристи в контролираната от индийците част от региона, убивайки 26 души. Отговорност за нападението пое Фронтът на съпротивата, клон на групировката Лашкар-е-Тайба, определена за терористична от Съединените щати и Европейския съюз.
Бойците са базирани в пакистанската част на Кашмир и се застъпват за отделянето на Кашмир от Индия. Ню Делхи обвини Исламабад в спонсориране на тероризъм, но Пакистан отрича обвиненията. Сериозността на ситуацията се утежнява от факта, че и двете страни притежават ядрени оръжия.
Министърът на отбраната на Пакистан заяви , че е сериозно обезпокоен от евентуално индийско военно нахлуване: „Има вероятност Индия да се опита да нахлуе в Пакистан и да влезе във военна конфронтация с тях. Това е възможност, много ясна и отчетлива възможност. Не може да бъде изключена. Абсолютно сме подготвени, в повишена бойна готовност сме“, каза той пред Ройтерс.
В самата Индия няма реакция на тези изявления, но от няколко дни медиите съобщават за висока военна активност и в двете страни и престрелки по граничната линия на контрол в региона Джаму и Кашмир. Местните жители подготвят убежища в очакване на военни сблъсъци. След нападението двете страни наложиха взаимни визови, дипломатически и икономически санкции. Индия също обяви, че прекратява споразумението за използване на водните ресурси на река Инд. Пакистанските власти заявиха, че ще считат ограниченията на водоснабдяването за „акт на война“.
Кашмир е регион, върху който Индия и Пакистан претендират от около 80 години. Част от региона в североизточната част се контролира от Китай. Щатите са се борили за тези територии в продължение на много години. Според Amnesty International и Human Rights Watch, повече от 45 000 души са загинали тук от края на 80-те години на миналия век.
Ще има ли пълномащабни военни действия между Индия и Пакистан? Може ли Индия наистина да ограничи водоснабдяването? Какво може да ограничи или спре войната? Отговаря Анастасия Пилявская , професор по антропология и политически науки в Института за Индия в Кингс Колидж Лондон в предаването „Current Time“ . Според нея „пълномащабен конфликт е почти изключен“, но разширяването на военните действия и сблъсъците в Кашмир най-вероятно е неизбежно:
„Защото веднага след терористичната атака, която се случи точно преди седем дни, Пакистан се оттегли от споразуменията от Шимла , подписани от Индия и Пакистан през 1972 г. и стабилизиращи границата между Индия и Пакистан по демаркационната линия, по фронтовата линия. С оттеглянето си от това споразумение те официално отварят вратите за Индия да настъпи в пакистански Кашмир“, обяснява Пилявская.
Анализаторът отбелязва и нежеланието на индийското правителство (въпреки изключително острата му реторика) реално да развие военни действия: „Индийският премиер Нарендра Моди има съвсем други неща в дневния си ред: той иска да представи Индия на световната сцена като голяма, спокойна, разумна, мирна сила - следващият Китай, голям азиатски гигант. Той беше домакин на срещата на върха на Г-20 наскоро и ще бъде домакин на много големи срещи в близко бъдеще. И не му е нужна визията за Индия като воюваща, агресивна държава.“
„Въпреки че реториката в момента се разгорещява и от двете страни, това е политически изгодно и за двете“, продължава Анастасия Пилявская. „Тази реторика е насочена към вътрешнополитическия потребител както в Индия, така и в Пакистан.“
Тя обяснява, че на практика има два клона на пакистанското правителство, които имат сложни взаимоотношения помежду си:
„Пакистан в момента се управлява от два клона на управлението: единият е граждански, другият е военен. И ситуацията там сега е такава, че може да се каже, че гражданското правителство е част от армията, а не обратното, както сме свикнали да мислим. Между тях има много сложни отношения, конфликтни. От реакцията на гражданското правителство на Пакистан виждаме, че те са се държали объркано. Разбира се, те реагират агресивно на изявления от индийска страна, не може да бъде другояче политически.“ Индия не обвини директно пакистанската държава за нападението, но ясно заяви, че я смята поне частично отговорна.
Според нея военното крило на пакистанското правителство „може да спечели от демонстрирането на силата си“, ако конфликтът навлезе в гореща фаза, но „тази война няма да излезе извън границите на Кашмир“. Пилявская подчертава, че във връзка с настоящата конфронтация „ядрената реторика напълно отсъства“, а други влиятелни държави – например САЩ и Китай – „ясно показват, че не са заинтересовани от подобен конфликт“.
Що се отнася до спирането на споразумението за водоползване на реките, Индия заплашва да направи това вече 10 години, казва Пилявская:
„Работата е там, че Индия физически не може да спре водите на река Инд, без да наводни много важни земеделски земи в северната си част – в щати като Пенджаб, от които Индия и правителството на Моди са много зависими политически и икономически. Но също така трябва да помним, че всички реки в Северна Индия, включително река Инд, Брахмапутра, Ганг и така нататък – откъде започват? В Китай, в Тибет. Така че, ако Индия започне да спира водите на река Инд и да ги наводнява за сметка на собствените си земеделски земи, това най-вероятно ще даде на Китай много интересни идеи – които според мен Моди определено не иска да даде на другаря Си.“
