С 18% са се увеличили доходите ни през 2024 година, като макар и с малко, тази част от тях, която заделяме за храна и сметки, все пак се свива. Добрата новина е, че брутния вътрешен продукт, който един българин произвежда за година, вече достига 2/3 от този на средния европеец. Това сочат данни на Евростат.
Но има и лоша. А тя е, че всичко това се случва прекалено бавно. Така с нашите 66% от средноевропейския брутен вътрешен продукт на човек, сме последни. Малко преди нас са гърците, почти на същото ниво като тях са и латвийците, с които затваряме последната тройка в тази класация. А челната изглежда ето така – Люксембург, Ирландия и Нидерландия, със стойности трудни дори да си ги представим. Първите две държави особено – с над 200% от средноевропейския брутен вътрешен продукт на човек. Най-близо до тези осреднени стойности се намират французите.
Към края на класацията, заедно с нас, са нашите съседи и други държави от бившия Източен блок. През последните години, всички нови членки на общността достигнаха нива между 70% и 90%. Всички, без нас. Въпреки че с Полша и Хърватия, например, тръгваме от едно ниво в средата на ’90-те, те продължават с покачване през цялото това време, докато ние тръгваме рязко надолу. Така, през 1999 г. достигаме най-ниските си стойности от 28%. Следва плавно покачване, с няколко кратки спада по пътя.
До 2006 г. стойностите на румънците са под нашите, но след успоредното ни приемане в Европейския съюз, те ни изпреварват. И така до днес, когато с тях ни делят вече 13%.
През последните години много по-близо до нас са гръцките ни съседи, с които се движим паралелно, макар те да са с все пак малко по-високи стойности. Това се случва след 2006-а и пика им от 96%, в следствие на кризата, която преживяха.
Източниците на нашите доходи най-общо можем да разделим на две основни групи. Доходи, които получаваме от трудова дейност – било то от работна заплата, от самостоятелна заетост или нещо друго, и доходи, които получаваме от пенсии, обезщетения, добавки за деца и социални помощи. Макар и с малки крачки, към подобрение вървим и тук, тъй като делът на доходите от трудова дейност се увеличава. За една година с 2% и така той вече е 63% и половина. Произход на останалата една трета от парите ни са социалните плащания.
Структурата на разходите ни също се изменя. Според данните на Националната статистика, обработени от Института за пазарна икономика, намалява перото за потребление, макар и само в 1%. Въпреки това, то все още е най-голямото – 80% от това, което изкарваме, отива в тази посока. Следват осигуровките, за които отделяме 8% от дохода си, данъците, които ни струват 5% и накрая има една малко перо, което засяга трансфера на парични средства към други домакинства – като например, деца или пък родители, които живеят отделно. Това перо вече достига 1%, анализира още Нова телевизия.
Най-голяма част от тях отиват за храна и безалкохолни. През последните десетина години, частта на този вид разходи се свива непрекъснато, като техния дял е вече 28%. Това експертите отчитат като знак за повишаване на благосъстоянието на домакинствата. Спад има и в дела на разходите за жилище, за сметки за ток и вода, за горива, за алкохол и цигари. Това, за което отделяме все по-голяма част от парите си пък, е свободно време и образование, донякъде здравеопазване, а през последните 5 години, харчим повече и за обзавеждане.
