Виетнамската война приключва на 30 април 1975 г., когато столицата на Южен Виетнам – Сайгон – пада в ръцете на комунистическите сили. Милиони хора все още водят ежедневни битки с химическото ѝ наследство. А Виетнам отбеляза днес 50-годишнината от края на войната със Съединените щати с военен парад.
Виетнамската война (1954–1975) е продължителен конфликт, в който комунистическото правителство на Северен Виетнам и неговите съюзници в Южен Виетнам, известни като Виетконг, се изправят срещу правителството на Южен Виетнам и основния му съюзник – Съединените щати. Наричана „Американската война“ във Виетнам, или с пълното си наименование – „Войната срещу американците за спасяване на нацията“, тази война е също част от по-широк регионален конфликт и израз на Студената война между Съединените щати и Съветския съюз и техните съответни съюзници.
В основата на конфликта е желанието на Северен Виетнам – който побеждава френската колониална администрация през 1954 г. – да обедини цялата страна под единен комунистически режим, моделиран по примера на Съветския съюз и Китай, сочи справка в Encyclopedia Britannica.
Правителството на Южен Виетнам, от своя страна, се бори да запази Виетнам по-тясно обвързан със Запада. Американски военни съветници, присъстващи в ограничен брой още през 50-те години, започват да се въвеждат в големи мащаби от 1961 г., а бойни части са изпратени през 1965 г. До 1969 г. повече от 500 000 американски военнослужещи са разположени във Виетнам. Междувременно Съветският съюз и Китай изпращат оръжие, доставки и съветници на Северен Виетнам.
Падането на Сайгон на 30 април 1975 г. бележи края на разделения Виетнам – на комунистически Север и съюзнически със САЩ Юг – а днес най-високопоставеният ръководител на страната заяви пред множеството, че десетилетията след това са довели до все по-голямо единство, пише Washington’s Top News.
Прокси-война?
Виетнамската война често се нарича „прокси-война“, защото макар и директният военен конфликт да е между Северен и Южен Виетнам, реалната борба е между двете суперсили на Студената война.
Северен Виетнам е подкрепян от Съветския съюз и Китай – чрез оръжия, техника, финансови ресурси и военни съветници. Южен Виетнам получава подкрепа от Съединените щати и техни съюзници, включително Южна Корея, Австралия и други.
Това означава, че Виетнам е бойното поле, но войната всъщност отразява глобалната идеологическа и политическа конфронтация между капитализма (воден от САЩ) и комунизма (воден от СССР и Китай).
Такъв тип конфликти, в които големите сили не се сблъскват директно, а чрез поддръжка на местни съюзници, се наричат прокси-войни (от англ. proxy war – „война чрез пълномощник“).
Американската гледна точка
За Виетнам, войната води до обединение на страната под комунистическо управление, но също така причинява огромни разрушения и човешки жертви. След войната страната се сблъсква с икономически трудности и международна изолация. През 1986 г. започват реформи, известни като "Дой Мой", които отварят икономиката и водят до значителен икономически растеж, отбелязва The Guardian.
Виетнамската война e най-дългата война в американската история и най-непопулярната американска война на XX век. Тя води до почти 60 000 загинали американци и приблизително 2 милиона виетнамци. Това е първата война, която навлезе в американските домове чрез телевизията всяка вечер, и единственият конфликт, завършил с поражение за американската армия, сочи анализ на Digital History.
Войната предизвика сътресения във вътрешен план, тъй като антивоенните протести се превърнаха в характерна черта на обществения живот в САЩ. Американците се разделиха на два лагера – „ястреби“, поддържащи войната, и „гълъби“, които ѝ се противопоставяха.
Въпросите, повдигнати от Виетнамската война, не са избледнели с времето. Дори и днес много американци все още се питат дали американските усилия във Виетнам са били грях, грешка или необходима война, или пък дали са били благородна кауза, или идеалистичен, макар и неуспешен, опит да се защитят южновиетнамците от тоталитарен режим.
50 години от края на войната – чествания
Китайски, лаоски и камбоджански войници маршируваха днес след виетнамските армейски формирования, включително някои, носещи униформи, подобни на тези, носени от северновиетнамските войници по време на войната. Хеликоптери с националното знаме и изтребители прелетяха над парада в близост до Двореца на независимостта, където северновиетнамски танк проби портите в последния ден на войната.
Акцентът върху помирението, а не – както в предишни години – върху военната победа, отразява как Виетнам днес се приспособява към променящите се течения в световната икономика и геополитиката, казва Нгуен Кхак Зянг, анализатор в Института ISEAS – Юсуф Ишак в Сингапур. Той добавя, че Виетнамската война остава в основата на начина, по който Комунистическата партия изгражда своята легитимност – не само като военна победа, но и като символ на национално единство. Но думите на То Лам подчертават, че помирението все още не е завършено.
През 2023 г. Виетнам повиши отношенията си със САЩ до равнището на „всеобхватно стратегическо партньорство“ – най-високия дипломатически статус, който страната предоставя, и същото ниво на отношения, каквото има с Китай и Русия.
Въпреки това има нови признаци на напрежение в отношенията с Вашингтон, тъй като президентът Доналд Тръмп наложи тежки мита и прекрати значителна част от чуждестранната помощ, което се отрази на усилията за възстановяване от войната във Виетнам.
Виетнамски представители казват, че отношенията със САЩ са изградени върху усилията на Америка да се справи с военните последици, като замърсяването с Агент Ориндж и неизбухналите боеприпаси в провинцията, които все още застрашават живота на хората.
Агент Ориндж
Днес, когато дипломатическите отношения между САЩ и Виетнам са официално възстановени, миналото продължава да предизвиква политически напрежения.
По време на конфликта в цял Виетнам американските сили разпръскват 72 милиона литра (19 милиона галона) обезлистители по време на войната, за да лишат врага от прикритие. Повече от половината от тях е Агент Ориндж – смес от хербициди.
Агент Ориндж е бил примесен с диоксин – химикал, свързван с рак, вродени увреждания и трайни екологични щети. Днес 3 милиона души, включително много деца, все още страдат от сериозни здравословни проблеми, свързани с излагането на тази отрова.
Виетнам прекарва десетилетия в опити да почисти токсичното наследство от войната – отчасти финансирано от закъсняла помощ от САЩ – но работата е далеч от приключване. Днес милиони виетнамци се опасяват, че САЩ могат да изоставят усилията за почистване на Агент Ориндж, тъй като президентът Доналд Тръмп драстично намалява чуждестранната помощ.
Нгуен Тхан Хай, на 34 години, е един от милионите с увреждания, свързани с Агент Ориндж. Роден с тежки затруднения в развитието, за него е предизвикателство да извършва дейности, които повечето хора приемат за даденост: да закопчава синята риза, с която ходи в специално училище в Да Нанг, да упражнява азбуката, да рисува форми или да съставя прости изречения, разказва Associated Press.
Виетнам твърди, че здравните последици продължават поколения наред, застрашавайки децата, внуците и дори правнуците на хората, изложени на химикалите, със здравословни усложнения – от рак до вродени дефекти, засягащи гръбначния стълб и нервната система.
Но науката относно въздействието върху човешкото здраве – както за изложения човек, така и за следващите поколения – остава неокончателна. Отчасти защото, когато двете страни най-сетне започват да си сътрудничат през 2006 г., те се фокусират върху намирането на диоксин в околната среда и неговото премахване, вместо да проучат все още спорната тема за въздействието му върху здравето на хората, казва Чарлз Бейли, съавтор на книгата „От врагове до партньори: Виетнам, САЩ и Агент Ориндж“.
ФрогНюз
