Работници монтирали пейки в парк в древното гръцко пристанище Солун, когато багерът им отместил кафява почва от крехък бял череп.
Те изключили машините и започнали да копаят с кирки и лопати. Първо открили два скелета, после още. До март вече имало 33 комплекта човешки останки, струпани в тясна група от анонимни погребални ями, в сянката на византийска крепост.
„Намерихме много куршуми в главите, в черепите“, каза ръководещият инженер Харис Харисмиадис, стоейки върху земята, преобърната от четири месеца разкопки.
В Гърция не е необичайно да се откриват древни останки или предмети. Но масивният замък Еди Куле е бил затвор, където симпатизанти на комунистите са били измъчвани и екзекутирани по време на Гражданската война в Гърция (1946–1949). Десетки хиляди загиват в кървавите сражения от ранната Студена война между подкрепяните от Запада правителствени сили и левичарски бунтовници – конфликт, белязан от убийства, отвличания на деца и масови преселвания.
Археологическата служба на Гърция е дала зелена светлина за застрояване на обекта, тъй като костите са на по-малко от 100 години. Но властите в Неаполи-Сикиес – предградие на Солун – продължили разкопките, заявявайки, че случайното откритие има „голямо историческо и национално значение“.
В последните седмици наследници на жертвите посещават мястото, оставят цветя и призовават властите да направят ДНК-тестове, „за да могат да разпознаят останките на дядо си, прадядо си или чичо си“, разказва Симос Даниилидис, кмет на Неаполи-Сикиес от 1994 г.
Според историци и Гръцката комунистическа партия, до 400 затворници са били екзекутирани в Еди Куле. Сред личните вещи, открити с телата – дамски обувки, чанта, пръстен – се прокрадват проблясъци от животите, прекъснати твърде рано.
Наследство от войната
За семействата на убитите прокомунистически гърци откритието в Паркa на Националната съпротива съживява едно военно минало, което дълго е било потискано, за да не се събуждат стари вражди. Това е първият масов гроб от Гражданската война в Гърция, който е разкопан официално.
Правителствените сили екзекутират 19-годишния Агапиос Сахинис, след като той отказал да подпише декларация за отказ от политическите си убеждения.
„Това не са обикновени истории“, каза неговият племенник и съименник при неотдавнашно посещение на обекта.
„Става дума за това да носиш в себе си не само смелост, а ценности и достойнство, които не предаваш – дори с цената на живота си“, каза 78-годишният Агапиос Сахинис.
Бивш общински съветник от комунистическата партия, Сахинис е бил затворен през 60-те години заради политическа дейност по време на диктатурата. Днес Комунистическата партия на Гърция е част от легалния политически живот – до голяма степен благодарение на ролята ѝ в антифашистката съпротива през Втората световна война.
Ако останките на чичо му бъдат разпознати, той казва, че ще ги кремира и ще държи праха му у дома си.
„Искам Агапиос да е близо до мен – поне докато съм жив.“
По учебника на Студената война
Гражданската война в Гърция започва веднага след края на Втората световна война. Макар бързо да изгубва международното внимание, тя се превръща в повратен момент: през 1947 г. президентът на САЩ Хари Труман обявява „доктрината Труман“ – политика на анти-комунистическа намеса, която дава военна и финансова подкрепа на гръцкото правителство.
В костите, разкопани в Солун, е вписана историята на репресии, разделения и анонимни гробове, които ще се повтарят по-късно в Азия, Африка и Латинска Америка. Впоследствие различни правителства по света, изправени пред наследството на Студената война, стоят пред труден избор – дали да разкрият истината чрез разследвания (както в Източна Европа и Латинска Америка), или да я потиснат от страх от ново разделение.
Извънредните закони в Гърция са отменяни постепенно и окончателно премахнати едва през 1989 г. Протоколите от бързи военни процеси и екзекуции никога не са били публично оповестени. Нито една политическа сила не е настоявала за разкопаване на предполагаемите гробове.
Политици продължават да използват предпазлив език, когато говорят за миналото, а откритието в Солун е посрещнато със сдържена обществена реакция. Център-дясното правителство на страната не е коментирало случая – знак, че мнозина гърци все още предпочитат да преминават покрай „призраците“ на историята си, без да ги признаят.
"Цветята на своето поколение"
Екзекуциите от армейски разстрелни отряди продължават до 50-те години и често са били публично обявявани, но телата са били заравяни тайно и в анонимни гробове. Писателят и историк Спирос Кузинопулос – родом от Солун – е прекарал десетилетия в проучвания за тези събития и мъченията, които затворниците са преживявали в последните си часове.
След смъртна присъда от военен съд, надзирателят отвеждал осъдения в изолатор – тясна килия, в която човек едва можел да стои прав. Мнозина използвали последните си часове, за да пишат писма до близките си. На разсъмване, трима надзиратели го извеждали към разстрел. Понякога били качвани на камион, за да се избегне публичност – друг път ги водели пеша.
Повечето жертви били млади – хора, които Кузинопулос нарича „цветята на своето поколение“.
Две 17-годишни ученички – Ефраксия Николаиду и Ева Курузиду – били екзекутирани с училищните си униформи.
„Разтърси ме до основи“, казва историкът.
ДНК тестване
Градските власти вече предприемат стъпки за провеждане на ДНК анализ на останките и призовават семействата на изчезналите да предоставят генетичен материал. Така телата могат да бъдат идентифицирани и върнати на роднините.
Агапиос Сахинис, племенникът на екзекутирания, е сред първите, които искат да дадат ДНК проба.
Кметът Даниилидис е наредил разширяване на разкопките и в други части на парка през следващите седмици.
„Трябва да изпратим ясно послание,“ казва той. „Никога повече“.
Костас Кантурис, Associated Press. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
