На 1 май 2025 г. България отбелязва 149 години от избухването на Априлското въстание – едно от най-героичните и трагични събития в националната ни история. Въстанието от 1876 г. остава завинаги в паметта на народа ни като връх на борбата за освобождение от османско владичество и ярък пример за саможертва в името на свободата.
Организирано от революционната организация на Васил Левски и осъществено благодарение на усилията на дейци като Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Захарий Стоянов и други, въстанието избухва преждевременно, но успява да разтърси не само Османската империя, но и цяла Европа.
Въпреки жестокото потушаване, с хиляди избити и разрушени села, Априлското въстание постига своята цел: предизвиква силен международен отзвук и слага началото на дипломатически натиск върху Османската империя, довел до Руско-турската война от 1877–1878 г. и възстановяването на българската държавност.
Днес, почти век и половина по-късно, отдаваме почит на хилядите знайни и незнайни герои, които с цената на живота си положиха основите на свободна България.
През 70-те години на XIX в. България е под османска власт вече почти пет века. След неуспешните опити за реформи в рамките на Османската империя, българите губят вяра в мирния път и революционното движение започва да се активизира.
Васил Левски създава Вътрешната революционна организация (ВРО), но след залавянето и обесването му през 1873 г., ръководството се поема от Гюро Христев, Любен Каравелов, Христо Ботев и други, а по-късно — от т.нар. Гюргевски революционен комитет, създаден през есента на 1875 г. в Гюргево.
Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. (стар стил), на 1 май по нов стил. В Копривщица, след разкритие на заговор, Тодор Каблешков дава сигнал за вдигане на оръжие с прочутото „Кърваво писмо“ до Панагюрище.
Главни огнища в четирите революционни окръга са Панагюрски (Първи) – най-организиран, с апостол Георги Бенковски; Сливенски (Втори) – Стоил Войвода, Иларион Драгостинов; Врачански (Трети) – Христо Ботев се включва по-късно с чета и Търновски (Четвърти) – Стефан Стамболов.
По време на Априлското въстание най-активните бойни действия се разгръщат в районите на Панагюрище, Копривщица, Перущица, Батак, Брацигово, Клисура и части от Стара планина. Въпреки героизма и саможертвата на въстаниците, въстанието е жестоко потушено от османските власти с участието както на редовната армия, така и на нередовни части, известни като башибозуци.
Последиците са трагични – извършени са масови кланета над цивилно население, включително жени, деца и възрастни. Най-известни с бруталността си остават зверствата в Батак, Перущица, Бояджик и Брацигово, които се превръщат в кървави символи на националната саможертва.
Ужасът от потушаването не остава скрит за света. Кореспонденции на европейски журналисти, сред които особено се откроява американецът Джануариъс Макгахан, разкриват пред Европа истинския мащаб на османските жестокости. Реакцията е остра – общественици като Виктор Юго, Уилям Гладстон, Джузепе Гарибалди и много други остро осъждат действията на империята. Международният натиск, породен от тези разкрития, води до дипломатическо изолиране на Османската империя, обтяга отношенията ѝ с Русия и в крайна сметка става един от катализаторите на Руско-турската война от 1877–1878 година.
Макар и неуспешно от военно гледище, Априлското въстание изиграва съдбовна роля в българската история. То постига морална и политическа победа, като изкарва Българския въпрос на преден план в международната политика и полага основите на Освобождението през 1878 година. За поколенията остават имената на героите, превърнали се в символи на борбата – Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Захари Стоянов, Райна Княгиня и още десетки знайни и незнайни борци.
Априлското въстание се почита ежегодно с възпоменателни церемонии, панихиди, изложби и възстановки в различни градове и села в страната. През 2025 година се навършват 149 години от това съдбовно събитие, а през 2026 г. се очакват тържествени и национално значими чествания по повод неговата 150-годишнина.
ФрогНюз
