Отбелязваме поредна годишнина от Априлското въстание. Времето минава, спомените избледняват, митовете се увеличават, различните гледни точки също. Политици ще повторят клишета за „българския подвиг и устрем към свобода“. Ще има възстановки на епизоди от въстанието, а внушението ще бъде, че всички сме наследници на бунтовните глави, тръгнали да забият нож в снагата на Османската империя. Защото, както е известно, всички българи сме супер патриоти. Едно съмнително и невярно твърдение…
Крайно време е да приемем и осъзнаем, че мнозина от най-шумно изтъкващите се като родолюбци, са правнуци на предатели. Такива са природните закони.
Такъв патриот ще да е Цончо от партията на копейките, който отишъл в Русия преди дни и подписал споразумение на неговата партия за съвместно сътрудничество и партньорство с партията на Путин "Единна Русия". Това е политическата формация, която вдъхнови военната доктрина на Кремъл за война и унищожение на Украйна. Която потопи в кръв и разруха суверенна държава.
Нашият Копейкин е горд, че е бил в компанията на масови убийци, които опожаряват, бомбардират, изнасилват, грабят, а техният главатар е обявен за военен престъпник от Международния наказателен съд в Хага и е разпореден негов арест.
Такива „патриоти“ се родеят с проф. Хайрие Йенисой, която пише за Априлското въстание, че е селски бунт, предизвикан от Русия. Йенисой твърди, че българите нямали никаква идея за свобода и своя държава, а били маши в ръцете на руската дипломация и разузнаване. К'ви са тия българи, бе, те сами не могат нищо, камо ли да си извоюват свободата, - ни казва това гнусно внушение. Една копейка не са получили апостолите, една пушка или щипка барут. Един руснак не е участвал във въстанието, но е имало черногорци, сърби, италианци, германци, далматинци, гърци...Хиляди българи обаче са воювали на страната на руската в армия във войните на Русия с Турция. Това трябва да се знае и казва.
Затова трябва да се чете отново и отново „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. И да се помни и предава от поколение на поколение, че в онези кървави, но величави дни са загинали между 30 и 60 хиляди българи. За свободата. 10 000 луди глави са се изправили като лъвове срещу 100 000 редовна войска и башибозук. За сравнение: по време на Руско-турската война 1877-1878 г.,водена върху българска земя са загинали – според Уикипедия на руски език - Согласно «Военно-медицинскому отчёту» русские потери составляли: убитыми в боях — 15 567 человек (из них: в дунайской армии ― 11 905 человек; в кавказской армии ― 3662 человека); умершими от ран — 6824 человек.
Само един епизод: На 9 май в Априлци хората ще се съберат на света литургия в памет на загиналите в Новоселския манастир “Света Троица”. Сред загиналите по време на клането в онези трагични събития са свещениците Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, монахините Сусана Сомлева, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Калиста и Катерина, както и мирянката Сусана Чорбаджиева. Те, заедно с жертвите от Баташкото клане, бяха канонизирани за свети мъченици на 3 април 2011г. с решение на Светия синод.
И колко други като тях…
Кресливите ни патриоти и продажни копейки не са наследници на тези почтени и велики българи. Те носят гена на предателите и оцеляващите при всяка власт.
Известно е от историята, че цветущият по време на Априлското въстание град Копривщица е спасен от опожаряване и от масови убийства. Не се говори много, как е станало това. Фактите са премълчавани години наред.
Пръв схванал неизбежността на ситуацията ръководителят на революционния комитет в града Тодор Каблешков.
Той предложил въстаниците да не се бият с турците в селото, за да не го разрушат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското правителство и до конака в Пловдив, в което да поискат войска, „за да пази селото от въстаниците“.
Писмото било съчинено набързо:
„На 20-того непознати нам хора, които се казаха, че са въстаници, слязоха в селото ни откъм Стара планина и след като грабиха и убиваха мирни жители и караха насила хората да се съгласят на техните лоши намерения, оттеглиха се към планината, като отведоха със себе си някои от младежите ни. Други пък, види се техни единомишленици, направили същото с околните села, като изгорили селата им и ги накарали насила да се приберат в Копривщица. Сега, понеже се боим да не нападнат изново и да направят по-големи безчинства, молим най-покорно законното ни правителство да изпроводи час по-скоро войска, за да ни пази от въстаниците“.
Планът не тръгнал веднага, тъй като завалял проливен дъжд и оттеглянето на въстаниците в планината се отложило. Тогава в главите на чорбаджиите се родила друга безумна мисъл – да хванат по-видните въстаници и да ги предадат на турците, с което да ги умилостивят и после да откупят селото си.
Сутринта на 30 април пред селската аптека, откъдето четата трябвало да потегли за планината, се събрала голяма група разбунени селяни. Чорбаджиите започнали да викат: „Дръжте ги бе, да ги изловим, да ги предадем на турците, само така ще спасим селото от злото, което ни е дошло до главите. Ако върнем тия хаймани, ще се отървем от по-голямото зло. Нека ги изколят до един тия нехранимайковци!
Тълпата се нахвърлила върху бунтовниците, обезоръжила ги, навързала с въжета по-видните от тях.
След като вързали въстаниците, копривщенци се отнесли към тях нечовешки и срамно. Пред аптеката се струпали селяни-зяпачи. Те чакали някой от затворените да се покаже на прозореца и започвали да му се присмиват и да го ругаят.
В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов ни описва, че дори чичото на Каблешков идвал да ругае своя племенник „по най-непростителен начин“. Пак Стоянов пише, че когато жадните апостоли молили за вода, им била изпратена стомна, пълна с нечистотии.
Димитър Страшимиров на свой ред описва: „Най-жестокият жребий на онеправданите, не ще съмнение, беше душевната мъка за осраменото велико дело, и обидата да бъдат затваряни, вързани и унижавани от единомишленици, станали сега сляпо оръдие на безчувствени и долни хора“.
Според него, по времето, когато е писал книгата си за Априлското въстание (1907 г.), по стените на лудницата в двора на църквата „Св. Никола” все още личали надписи – тъжни изповеди на бедните затворници от рода на: „Който за народ се труди и грижи, тук той в гнусна темница лежи“.
Имало е подвиг, подем, но и това го е имало. Повечето от загиналите луди глави за свободата не са оставили потомство, защото са си отишли съвсем млади от този свят.
Но предателите и нежелаещите бунтове и протести са създали многолюдна челяд, добили са парици и техните наследници носят техния ген, навици и вероятно разбирания за живота и света. Не всички, но повечето. И ни говорят за патриотизъм, преклонение пред освободителя, примирение с обстоятелствата. Нужни сме им като стадо.
Само че има и днес има луди глави, колкото и да не се харесва това на предателската порода. Не са много, но те винаги са били малцинството, което движи света напред и нагоре.
Днес трябва да сме горди с онзи бунт, който прониза в сърцето Османската империя. Какви апостоли само е родила и отгледала майка България! Въпреки всичко, въпреки страха и предателствата те изпълниха своето свято дело. Не някой друг – те положиха основите на съвременна България. Няма да мине номерът на днешните лъжепатриоти. Ще изринем мръсотията - рано или късно.
Фрог нюз
