Два месеца след изборите коалиционното споразумение в Германия най-накрая е факт. Днес християндемократи и социалдемократи подписаха общата си програма, а утре новото правителство трябва да получи „да“ и от парламента.
Шолц ще предаде поста си във вторник на Фридрих Мерц, чиято дясноцентристка партия победи на федералните избори в Германия през февруари и който ще оглави коалиция със Социалдемократите на Шолц.
Основните акценти в документа от 144 страници са затягане на граничния контрол, депортиране на мигранти към страни като Сирия и Афганистан и значително увеличение на военния бюджет, включващ и подкрепата за Украйна.
Във вторник се очаква лидерът на християндемократите Фридрих Мерц да положи клетва като нов канцлер.
Интересна традиция
Според традиция, датираща от XVI век, канцлери, президенти, министри на отбраната и военни генерали получават официална церемония по изпращане, а избраната от тях музика винаги се следи с голям интерес.
По традиция Шолц е имал право да избере три музикални произведения, които ще бъдат изпълнени от военния оркестър. В програмата влиза „In My Life“ на „Бийтълс“, което се възприема като препратка към ранния му политически живот, когато е бил кмет на северния пристанищен град Хамбург (2011–2018) – място, където ливърпулската група започва кариерата си през 60-те години, съобщава The Guardian.
Някои коментатори смятат, че изборът на тази песен – с реда „от всички тези приятели и любими, няма никой като теб“ – може да е и посвещение към съпругата му, политичката Бритта Ернст, към която Шолц често е изразявал обич и признателност.
Класическата му музикална селекция е откъс от втория Бранденбургски концерт на Бах. Смята се, че това е препратка към федералната провинция Бранденбург, където Шолц живее и която ще продължи да представлява като редови депутат. Той е единственият социалдемократ, който спечели директен мандат в бившата комунистическа Източна Германия, където крайнодясната „Алтернатива за Германия“ почти напълно доминира.
Песента, предизвикала най-много усмивки, е феминисткият химн „Respect“, прославен от Арета Франклин. Тя напомня за ключова дума от предизборната кампания на Шолц през 2021 г. – „уважение“ – която той често използваше. Критиците обаче казват, че не винаги се е придържал към този девиз, особено в отношенията си с журналисти, към които понякога бил груб или пренебрежителен.
Коментаторите твърдят, че музикалният избор на Шолц дава рядък поглед към емоционалната му страна. Той често беше наричан „Шолцомат“ заради роботизирания си стил на говорене, а старото му черно кожено куфарче дори стана хит в TikTok, докато той стоеше на заден план в медийното пространство.
В прощална колонка журналистът Франц Йозеф Вагнер от таблоида Bild го нарича „носач на папки“ и пише, че неспособността на Шолц да комуникира е допринесла за краткия му мандат, продължил едва малко над три години:
„Скъпи напускащ канцлер, ако ни беше разказал всичко, което се случва в сърцето ти, може би още щеше да си канцлер. Но устата ти бе затворена. Имаше мълчаливо сърце“.
Непосредственият му предшественик Ангела Меркел избра песента на Нина Хаген от 1974 г. Du hast den Farbfilm vergessen („Забрави цветната лента“) – комбинация от носталгия по почивките на Балтийско море и критика към сивотата на комунистическа Германия; шансонa Roten Rosen sollen regnen („Трябва да вали с червени рози“) от 1968 г. на Хилдегард Кнеф; както и християнския химн Großer Gott, wir loben dich („Велики Боже, славим Те“) от XVII век.
Сред музикалните избори на социалдемократа Герхард Шрьодер – канцлер преди Меркел – бе и My Way на Франк Синатра.
