В киното няма такова нещо като „квалифициран режисьор“. Дори и да сте завършили най-престижното киноучилище, никой не гарантира, че ще знаете как да направите добър филм. Историята помни и друг тип режисьори – самоуки, самонадеяни и понякога... напълно неподготвени. Някои от тях се провалят зрелищно, други – по чудо – успяват.
В този текст ще ви срещнем с личности, които нямат нищо общо с филмовата индустрия, но въпреки това решават да я покорят. Някои от тях – водени от его, други – от нужда, а трети просто следват манията си. Резултатите варират от култови провали до изненадващи успехи.
Стивън Кинг: Майстор на ужаса, кошмарен режисьор
Никой не оспорва влиянието на Стивън Кинг върху киното – романите му са източник на някои от най-добрите филми на ужасите. Но когато сам решава да режисира, нещата тръгват зловещо... в лошия смисъл.
През 1986 г. Кинг снима Максимално ускорение, базиран на собствения му разказ „Камиони“. Филмът разказва как машините оживяват и тръгват срещу хората – идея със зъби, но изпълнение без ръце. Сценарият куца, монтажът страда, а самият Кинг признава, че е бил под въздействие на наркотици през почти целия процес. Финалният резултат? Пълен крах.
Бери Горди-младши: От Мотаун до... махагонена бъркотия
Създателят на Мотаун и човекът зад успеха на Джаксън 5 и Диана Рос – Бери Горди – решава през 1975 г. да влезе в ролята на режисьор. Филмът е Mahogany, с Рос в главната роля. Когато първоначалният режисьор напуска проекта, Горди поема нещата в свои ръце. Без опит, без визия, но с огромно самочувствие.
Резултатът? Махогани е разкритикуван жестоко, а Горди никога повече не посяга към камерата. Понякога любовта – и към музата, и към киното – просто не стига.
Боб Дилън: Гений на думите, изгубен в кадъра
Реналдо и Клара е филмът, с който Боб Дилън решава да си поиграе на режисьор. Проектът комбинира концертни кадри, поетични сценки и философска мъгла, от която дори Гинсбърг не може да се измъкне.
Дилън, заедно със съпругата си и куп приятели музиканти, опитва да създаде нещо между арт и хаос. Филмът е претенциозен, объркан и бързо свален от екран заради ужасяващи отзиви. Публиката казва: „Какво гледахме?“ А Дилън така и не отговаря.
Шейн Карът: Умен, без образование – и това си личи
Шейн Карът е всичко, което горните не са. Без кинообразование, но с талант, математикът създава Primer (2004) – инди шедьовър за пътуване във времето. С бюджет от 7000 долара и нула звезди, филмът става култов заради сложния си сценарий и реалистичния научен език.
Карът е доказателство, че понякога непрофесионализмът може да роди нещо гениално. Въпросът е да имаш какво да кажеш – и да знаеш как.
Майкъл Флатли: От Ривърданс до режисьорска саможертва
Майкъл Флатли – легенда в ирландския танц – решава, че светът има нужда от него и като... шпионин. Blackbird (2021) е неговият режисьорски дебют, в който играе главната роля на пенсиониран агент, принуден да се върне в действие.
Флатли е, разбира се, неустоим за жените, непобедим срещу злодеите и непоносим за зрителите. Blackbird е обявен за един от най-лошите филми в историята – пълен с клишета, самовлюбеност и фрапираща липса на вкус.
Финални надписи
Киното е изкуство, но и поле за експерименти – понякога вдъхновяващи, друг път трагикомични. Един добър филм не винаги идва от дипломи и курсове. Понякога идва от смелостта (или наивността) да се опиташ.
И все пак – както показва този списък – ако ще казваш „действие“, добре е да си наясно какво следва след това.
