На днешния ден през 1861 г. в Калкута /Индия/ се е родил големия индийски писател, поет, музикант, художник и педагог Нобелов лауреат за литература - Рабиндтранат Тагор /1861 - 1941/
Произхождащ от бенгалско семейство от кастата на брахмините, Рабиндранат Тагор започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет години вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго и пише първите си разкази и пиеси.
Най-важните си произведения създава на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведенията са стихосбирките „Гитанджали“ и „Градинарят“, романа „Гора“ (1910) и сборника с философски есета „Садхана“.
През ноември 1926 година той идва в София, където му е устроено изключително сърдечно посрещане, пише Lira.bg.
За него Димо Казасов пише в „Следи от изминали дни”.
- Когато някоя религия реши, че трябва да завладее с доктрината си целия свят, тя се превръща в тирания.
- Реката на истината тече през каналите на заблужденията.
- Смъртта е угасване на светлината на лампата, а не на слънцето.
- Тревата търси на земята тълпите от себеподобни; дървото търси в небето своята самота.
- Главното, на което животът учи човека, не е, че в света съществува страдание, а в това, че от самия човек зависи дали ще го превърне в благо, в радост.
- Детето-цвете разтваря чашката си и възкликва: „О, скъпи мой свят, моля те, не увяхвай!”
- Щастието е в това да отдадеш сърцето си на друг.
- Не ударите с чук, а танцът на водата довежда облото камъче до съвършенство.
- Ние потъваме в гъсталака на шумната тълпа, за да заглушим вика на собствената си съвест.
- Водата в каната е прозрачна, а в морето – тъмна. Малките истини говорят с ясни думи; голямата Истина е велико безмълвие.
- Ние живеем на този свят само когато го обичаме.
- Бракът е изкуство и то трябва да бъде обновявано всеки ден.
- Докосвайки, можем да убием; отдръпвайки се, можем да владеем.
- Ние опознаваме човека не по това, което той знае, а по това, на което се радва.
- Безкрайната надежда и ентусиазъм са най-голямото богатство на младия човек.
- В лъчите на Луната ти ми изпращаш своите любовни писма – казала Нощта на Слънцето. – А аз ще ти оставя своите отговори в сълзите по тревата.
- Ти се усмихна и ми заговори, ей-така, за нищо; и аз разбрах, че точно този миг съм чакал толкова дълго.
- Песимизмът е форма на душевен алкохолизъм.
- Затворете вратата пред всички грешки и истината няма да може да влезе.
- Ако не виждаш слънцето, не плачи – заради сълзите няма да видиш звездите.
