Граждански протест срещу въвеждането на задължителен час „Добродетели и религии“ ще се проведе днес в София. Събитието се организира от граждани в социалните мрежи и ще се проведе под надслов „Училището не е църква“. Гражданите ще се съберат пред Министерството на образнованието в 19:00 часа тази вечер.
„Очакваме тихо, без дебат, без обсъждане – религията да стане задължителна част от училището. Това не е просто административно решение. Това е завой. Назад“, посочват организаторите във Facebook и допълват:
„Протестираме не срещу вярата, а срещу превръщането на държавното училище в инструмент за идеологическа проповед.
Протестираме срещу подмяната на знанията с догма.
Срещу опита училището да възпитава не свободни умове, а покорни граждани.
Светското образование е завоевание. То е защита на правото на всяко дете да мисли, да пита, да избира.
Да търси смисъл, а не да му го диктуват.
Да разбира света, не да го повтаря наизуст.
Излизаме на 8 май, за да напомним:
училището не е храм
училището не е проповед
училището не е нито църква, нито джамия
училището е знание, разум, свобода!“.
Какво предлага МОН?
Министърът на образованието Красимир Вълчев представи вчера концепцията за новия учебен час. Родителите и учениците ще могат да избират между три програми – православно християнство, ислям и добродетели и етика.
Учебният предмет няма да се води от свещенослужещи, а началните учители ще преминат допълнителна квалификация, обяви министърът.
В началния курс – от 1. до 4. клас, отбеляза Вълчев, има по-голяма маневреност, в горните класове не чак толкова, но няма да има увеличаване в общия брой часове.
Министърът съобщи, че МОН предвижда цялостна реформа в учебните планове, но тя ще изисква повече време.
Въвеждането на новия задължителен предмет доведе до недоволство от страна на част от неправителствените организации. В четвъртък вечерта пред Министерството на образованието ще излязат на протест с искането за оставка на ресорния министър.
Опасенията
Идеята за въвеждане на задължителноизбираем предмет „Добродетели и религии“ в началното образование предизвика бърза и емоционална обществена реакция. Протестът под надслов „Училището не е църква“, организиран от граждани в социалните мрежи, не е просто срещу една учебна програма – той е израз на дълбоко притеснение относно ролята на държавата в определянето на ценностите, които се преподават в училище.
Макар МОН да уверява, че родителите ще избират между „православие, ислям или етика“, тревожи самият факт, че въвеждането на подобен предмет става задължително и без обществен дебат. Въпросът не е просто дали децата ще учат за Бог, а как ще бъде поднесено това знание, с каква цел и от кого. Когато учителите минават „допълнителна квалификация“ по религия, но не е ясно кой ще подготвя учебните програми и с каква теологическа рамка, възникват основателни съмнения.
Особено остър е сблъсъкът между светското образование като принцип, залегнал в Конституцията, и опитите за въвеждане на религиозни ценности чрез държавното училище. В модерната демокрация училището възпитава в критично мислене, а не в догматична вярност – било то към идеология, религия или власт.
Сигурно е едно – дебатът тепърва предстои. Но ако образователна реформа започва с липса на прозрачност, с подмяна на знание с „вяра“, без предварителна оценка на въздействието и широк обществен консенсус, резултатът по всяка вероятност няма да е възпитание в добродетели, а разделение и недоверие.
ФрогНюз
