Националният архив на Аржентина направи публично достояние 1850 документа, свързани с престоя в страната на нацистки престъпници, избягали от Европа след Втората световна война. Съответната заповед беше дадена от президента Хавиер Майли след среща с представители на Центъра „Симон Визентал“. Документите преди това са били достъпни за изследователите (разсекретени са през 1992 г.), но само в специално помещение в сградата на архива в Буенос Айрес.
Центърът „Визентал“ се интересува предимно от дейността на швейцарската банкова група Credit Suisse. С нейна помощ нацистите укриват огромно богатство по време на войната, включително това, придобито чрез ограбване на жертвите на окупацията и Холокоста. И след войната значителна част от тези средства, по всяка вероятност, са се преместили в Южна Америка и са послужили като „подкрепящ“ фонд за хиляди нацистки престъпници, които са се крили там.
Публикацията позволява човек да се запознае със самите документи, а не само с преразказите на тези, които са ги виждали преди. И второ, и най-важното, е особено интересно да се разгледа, така да се каже, архивният контекст. Документ от файл със секретни доклади не е същият като документ от файл, който се състои предимно от изрезки от вестници.
Документите се фокусират предимно върху няколко нацистки престъпници.
Адолф Айхман - началник на „еврейския отдел“ на Главното управление по сигурността на Райха, отговорен за „окончателното решение на еврейския въпрос“; „архитект на Холокоста“. След войната той бяга от Германия, използвайки „линията на плъховете“, организирана от пронацисткия католически епископ Алоис Худал, стига до Италия, получава фалшифицирани документи на името на Рикардо Клемент от Ватикана, с които получава паспорт на Червения кръст, и през 1950 г. отива в Аржентина. Там Айхман е проследен от Мосад през 1960 г. Агенти го отвличат и го отвеждат в Израел. През 1962 г. той е обесен от съд в Йерусалим за престъпления срещу човечеството.
Йозеф Менгеле е бил лекар и офицер от СС, който е провеждал експерименти върху затворници в Аушвиц. Той избяга в Аржентина по същата „плъши следа“ като Айхман, само година по-рано. В продължение на няколко години той живее под измисленото име Хелмут Грегор, но през 1956 г. получава копие от акта си за раждане чрез западногерманското посолство, а заедно с него и аржентински документи на истинското му име. Менгеле се укрива през 1959 г., след като Аржентина се съгласява да го екстрадира в Западна Германия. Живял е в Бразилия под различни имена. Той почина през 1979 г. на 67-годишна възраст.
Фалшивият испански паспорт на Йозеф Менгеле
Валтер Кучман е бил офицер от СС и Гестапо и командир на Айнзацгрупа (ескадрон на смъртта), който е унищожил няколко хиляди евреи в Полша и Западна Украйна. В края на войната той дезертира и бяга в Испания, отново с помощта на пронацистко католическо духовенство. Оттам, през 1948 г., той се премества в Аржентина, където живее под фалшиво име. Известният ловец на нацисти Симон Визентал проследил Кучман и осигурил екстрадицията му в Западна Германия. Кучман обаче успява да избяга. Аржентинските власти успяват да го арестуват при втори опит през 1985 г., но той умира в болница, преди да бъде екстрадиран.
Клаус Барби е началник на отдела на Гестапо в Лион, Франция. Заради кланетата си върху евреи и членове на Съпротивата, той е наречен „Лионският касапин“. След войната той сътрудничи с американското разузнаване. Тя му помогнала да се скрие в Боливия под името Клаус Алтман. Там, според някои източници, Барби е помогнала за залавянето на Че Гевара през 1967 г. През 1983 г. Боливия екстрадира Барби във Франция. Там той е осъден на доживотен затвор. Той почина в затвора в Лион през 1991 г.
Едуард Рошман е бил комендант на Рижското гето и участник в масовото убийство на евреи. Той избяга по същата „плъши пътека“ като Айхман и Менгеле през 1948 г. През 1968 г. получи аржентинско гражданство под името Федерико Вегенер (Фридрих Вагнер на испански). През 70-те години на миналия век Западна Германия поиска екстрадицията на Рошман, но той избяга в Парагвай. Там той умира през 1977 г.
Йозеф Швамбергер е бил командир на няколко концентрационни лагера в Полша. През 1948 г. той бяга в Аржентина по същата „плъши пътека“ през Италия. Западна Германия искаше екстрадицията му от 70-те години на миналия век, като най-накрая я постигна през 1990 г. Той получи доживотна присъда и почина в затвора през 2004 г. на 92-годишна възраст.
Анте Павелич е бил начело на пронацисткия марионетен режим в Хърватия от 1941 до 1945 г. Организатор на геноцида над евреи, роми, сърби и босненци. След войната се укрива в Италия под прикритието на католически свещеник, откъдето през 1948 г. бяга в Аржентина. Основава „правителството в изгнание“ и Движението за освобождение на Хърватия (от комунизма и сръбското управление в рамките на Югославия). Когато аржентинските власти се съгласили да го екстрадират в Югославия, той избягал в Чили, а оттам в Испания. Той почина там през 1959 г.
Освен това, значителна част от публикуваните документи са посветени на Мартин Борман, началник на канцеларията на нацистката партия и личен секретар на Адолф Хитлер. Борман остава в бункера на Райхсканцеларията с Хитлер до самоубийството си на 30 април 1945 г. След това се опитва да избяга от Берлин, но е обстрелван от съветската артилерия и умира (вероятно е ранен и се самоубива, убеден, че не може да избяга от съветския плен). Смъртта на Борман обаче е потвърдена едва през 1972 г., когато останките му са открити по време на строителни работи близо до гара Лертер, на мястото на днешната главна жп гара на Берлин. Нюрнбергският трибунал през 1946 г., несигурен за съдбата на Борман, го осъжда на смърт задочно.
Слухове, че Борман е жив и е бил виждан в Аржентина, Чили, Парагвай или Боливия, се разпространяват поне до 70-те години на миналия век, включително след идентифицирането на останките му. Аржентинските сили за сигурност, очевидно, са се отнасяли много внимателно към тези слухове, събирали са публикации по тази тема в пресата и са се опитвали да ги проверят - но отново и отново са се убеждавали, че или Борман е невъзможно да бъде проследен, или той просто не съществува в Южна Америка или по света изобщо.
И това е може би най-интересното нещо около публикацията на аржентинския архив: как да се интерпретират не отделни документи, а масивът от данни като цяло? Какво означава, че папките са разпръснати с някакви сертификати, финансови отчети, секретни доклади и изрезки от вестници?
Това може да е индикация, че никой не разбира нищо, никой няма необходимата информация и всички се опитват по някакъв начин да разберат къде са нацистите, откъде са дошли, какво правят и какво да правят с тях сега. Или може да е обратното: разузнавателните служби внимателно анализират каква информация по този въпрос може да е достъпна за широката общественост и дали е време да се направи нещо по въпроса. В крайна сметка, може би и двете са верни.
Организирането на „плъховите линии“ от Италия и Испания до Аржентина е одобрено през 1946 г. от президента Хуан Перон. Отчасти защото фашистите бяха идеологически близки до него, а отчасти защото се надяваше на тяхната помощ в разработването на нови оръжия (включително атомната бомба) и в изграждането на полицейска държава. Перон е свален от власт през 1955 г. Последва дълъг период на последователни военни хунти и фактическа гражданска война. Не е най-подходящата обстановка за провеждане на последователна политика. И дори да се осигури прехвърлянето на необходимата информация от един режим на друг.
Да кажем, че властите са знаели, разбира се, че в страната живее човек на име Йозеф Менгеле, германец по произход - но че той е нацист и един от най-страшните садисти на всички времена, очевидно са научили едва от публикации в пресата и от германско искане за екстрадиция през 1959 г. Вероятно някой е знаел и преди - за това е било достатъчно внимателно да прочете публичните материали на Нюрнбергския трибунал. Но никой не го е грижа.
Някой от аржентинските тайни служби през 1960 г. вероятно е знаел, че Адолф Айхман живее в предградие на Буенос Айрес под името Рикардо Клемент. Но по някаква причина този някой не можеше или не искаше да го предупреди, че Мосад е дошъл за него. След отвличането на Айхман, аржентинските власти публично изразиха възмущение и обвиниха Израел в нарушаване на суверенитета, но те - или по-скоро един от тях - очевидно са знаели предварително за операцията - и ако не са помагали на израелците, не са им се и намесвали.
Едва след установяването на стабилна демокрация през 1983 г. аржентинското правителство започва не само да удовлетворява искания за екстрадиция на нацистки военнопрестъпници, но и реално да ги залавя и екстрадира. И през 1992 г. съответните архиви, свързани с тази тема, бяха разсекретени. Настоящото публикуване на архивни документи очевидно има за цел най-накрая да премести темата от политическата в историческата плоскост.
