Орденът на Св. Августин, от който е част новоизбраният папа Лъв Четиринайсети, достигна до престола на св. Петър. Религиозна общност с традиция като просяци, официално е основана през 1244 г. и е представена днес в над 50 страни на всички континенти.
Августинският орден е католически монашески орден, създаден през 13 век в Италия. Води името си от Августин, на когото се приписва устава му и се използва от духовници, които искат да живеят според нормите, близки до монашеските. Седалището им се намира в Рим. Има около 4000 членове. Те работят в енории, училища, колежи и др. Главната им цел е да разпространяват знание. Облеклото им е бяло расо, черна роба с дълги широки ръкави, качулка и кожен колан.
Най-известните августинци са Мартин Лутер, Луис де Леон и Грегор Мендел
Кардинал Робърт Прешост, първият американски папа в 200-годишната история на католическата църква, преди това ръководи католическия религиозен орден. Той е е бил предишен генерал или водач на Ордена на Свети Августин, формиран като общност на „мениджърски“ братя - посветени на бедността, службата и евангелизацията.
Основна стойност в правилото на августинците е „да живеят заедно в хармония, да бъдем на един ум и едно сърце по пътя към Бога.“
Аврелий Августин Блажени (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден.
Редица философи и теолози са повлияни от учението му, а неговите произведения (включително и „Изповеди“ – често пъти считано за първата западна автобиография) все още се изследват и четат.
Вижте някои от размислите му:
- Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства: то твори в душата удивителни дела.
- Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.
- Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако трябва да обясня на питащия — не, не знам.
- Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките.
- Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.
- Никой не може да обича абсолютно неизвестно нещо.
- Никой нищо не прави хубаво, ако е против волята му, дори ако човек и да прави нещо хубаво.
- Нито един човек няма право да води толкова съзерцателен живот, за да забрави за своя дълг да служи на ближния.
