Сред много помпозност, военна техника и заплахи от украински дронови удари, руският президент Владимир Путин произнесе годишната си реч по случай парада за Деня на победата.
Празненствата на Кремъл, които отбелязват ролята на Съветския съюз в победата над нацистка Германия във Втората световна война, са едно от най-големите обществени събития в Русия всяка година.
Това събитие е също ключов елемент от пропагандната кампания на Путин за оправдаване на агресията срещу онова, което Кремъл погрешно представя като „нацисти“ в Украйна.
„Путин има нужда от този култ към победата, който сам е създал“, казва Андрей Лушницки – автор, историк и председател на Украинското дружество в Швейцария, пред The Kyiv Independent.
„Нуждае се от него, за да може собственият му народ да приеме ужасните условия, в които все още живее в това авторитарно управление.“
Ето какво каза (и какво не каза) Путин по време на речта си за Деня на победата, според Лушницки:
1) „Руските войници“
„Нашите бащи, дядовци и прадядовци спасиха Отечеството… Наш дълг е да защитаваме честта на войниците и командирите от Червената армия, великия подвиг на представителите на различни националности, които завинаги ще останат в световната история като руски войници“.
Путин се опитва да приравни съветските и руските войници, като едва споменава „различните националности“, но така пропуска основен исторически факт – поне шест милиона украинци са се сражавали в Съветската армия.
„Истината е, че стотици хиляди от собствените им войници са били убити от съветската власт – защото са дезертирали, нямали са униформи, връщали са се назад, или просто са били разстреляни в тила“, казва Лушницки.
Смята се, че около 1.65 милиона от украинските войници са загинали – най-високият брой след Русия сред съветските републики.
Путин почита съветските войници, но пренебрегва начина, по който същите тези войници са били третирани по време на войната.
„В Русия човешкият живот и днес няма стойност – както и по съветско време. Достатъчно е да видим историята – било то Чернобил, Гладомора или съдбата на войниците от Втората световна война.“
2) Плановете на нацистите
„Плановете на нацистите да завладеят Съветския съюз бяха разбити от истинско желязно единство“.
Официалната съветска (а сега и руска) история често започва Втората световна война от 1941 г. – когато Германия напада СССР. Това обаче удобно пропуска предходните години, в които Съветският съюз сътрудничи с нацистите.
На 23 август 1939 г. е подписан Пактът Молотов–Рибентроп, който разпределя сферите на влияние между Германия и СССР и проправя пътя за съвместната инвазия в Полша – с 17 дни разлика.
След това Съветският съюз започва война срещу Финландия и окупира Естония, Латвия, Литва, както и части от Полша и Румъния.
„Западните армии бяха армии на освобождението, а съветската – армия на окупация“, казва Лушницки.
3) Нацизмът
„Русия е и ще бъде непробиваемата бариера срещу нацизма“.
Нацистите остават в историята с най-опустошителната война на геноцидна агресия.
Но днес Русия води най-разрушителната геноцидна война в Европа от времето на нацистите, посочва Лушницки.
„Изкривяването на понятието 'нацист' е необходима манипулация за Путин, за да отклони вниманието на руснаците от реалността в собствената им страна.
Това е възраждане на стари образи, които режимът в Москва използва, за да обедини населението и да прикрие страданията, причинени от неговото безразсъдно управление.“
4) Ролята на съюзниците
„Днес всички ние сме обединени от чувства на радост и тъга, гордост и признателност, и възхищение към поколението, което срази нацизма и с цената на милиони животи спечели свободата и мира за цялото човечество“.
Макар че Путин споменава „приноса“ на съюзниците, неговите речи за Деня на победата винаги преувеличават ролята на Съветската армия, като омаловажават участието на останалите.
Най-очевидната празнота е програмата за заем-наем от САЩ, по която между 1941 и 1945 г. Съветите получават помощ на стойност над 180 милиарда долара (днешни пари) под формата на оръжие, техника и храна.
„Без помощта на САЩ по линията на заем-наем – както Сталин, така и по-късно Хрушчов признават това – Съветите щяха да загубят войната“, казва Лушницки.
5) „Изопачаване на събитията“
„Ние помним уроците от Втората световна война и никога няма да се съгласим с изопачаването на събитията, с опитите да се оправдават палачите и да се оклеветят истинските победители“.
Така ли? Виж точки 1–4.
Крис Йорк, Kyiv Independent. Преводът и заглавието са за редакцията на ФрогНюз.
