Президентът Румен Радев отново влезе в ролята на „глас на народа“, като настоя за референдум относно въвеждането на еврото. Не, не предлага партия (засега), а просто „пита хората“.
„Предложих референдум, не партия“ – отсече държавният глава. Според него всички, които поставят под въпрос инициативата, „отклоняват вниманието“. Иначе казано – проблемът никога не е в Радев.
Президентът отново влезе в обичайната си роля – да критикува правителството отстрани, без да носи отговорност, но с готовност да задава въпроси. Според него, докато се искат документи от ЕЦБ, в същото време „мерките за защита на хората и бизнеса се свеждали до декларации“.
Интересно е, че от позицията на държавен глава вече седма година, Радев също рядко предлага нещо повече от... декларации.
„Изходът е референдум“ – заяви той с убедеността на човек, който отлично знае, че така политическата тежест се прехвърля върху избирателите, а отговорността – върху депутатите.
По темата с евентуалната противоконституционност, президентът удобно отхвърля притесненията с аргумента, че „КС се е произнесъл по друг въпрос“.
„В моя референдум не казвам „за“ или „против“ еврото, а единствено искам хората да се произнесат за готовността и за времевата рамка“, каза държавният глава.
Държавният глава не пропусна да коментира и оставката на Крум Зарков, макар с покровителствен тон:
„Не подменяйте стратегическия въпрос с лична драма“.
Когато няма желание да се носи отговорност за реални реформи, винаги остава сигурният политически инструмент – референдумът. Особено когато темата е голяма, сложна и удобна за раздразнение сред обществото.
Конституционният въпрос
Конституционният съд (КС) на Република България се е произнесъл по въпроса за допустимостта на национален референдум относно приемането на еврото. През февруари 2024 г. КС разгледа дело №13/2023 г., свързано с предложението за референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“ Съдът отхвърли искането за обявяване на решението на Народното събрание, с което се отказва произвеждането на такъв референдум, за противоконституционно. КС подчерта, че въпросът за приемането на еврото е свързан с международни ангажименти на България, поети с Договора за присъединяване към Европейския съюз, и следователно не подлежи на национален референдум.
В този контекст, предложението на президента Румен Радев за провеждане на референдум относно въвеждането на еврото през 2026 г. поражда правни въпроси. Въпреки че президентът има право да внесе такова предложение в Народното събрание, вече съществува съдебна практика, която ограничава възможността за провеждане на референдуми по теми, свързани с международни договори и ангажименти на страната.
Следователно, макар предложението на президента да е в рамките на неговите правомощия, съществуват сериозни правни основания да се счита, че подобен референдум би бил противоконституционен. Това подчертава необходимостта от внимателно разглеждане на въпроса в съответствие с Конституцията и международните ангажименти на България.
ФрогНюз
