Днес се навършват 185 години от рождението на българския революционер Хаджи Димитър, роден на 10 май 1839 г. в Сливен под името Димитър Николов Асенов.
По повод годишнината, къщата музей на Хаджи Димитър в Сливен ще работи с вход свободен за всички жители и гости на града от 10:00 до 18:00 ч.
В музея са подредени експонати от близо два века, сред които се откроява частна колекция от оръжия, свързани с хайдушкото и четническото движение. Някои от оръжията датират още от XV–XVI век и са оригинални образци от българската борба за свобода.
Животът на Хаджи Димитър завършва трагично – загива едва на 28 години, но остава завинаги в националната памет като символ на саможертва и героизъм.
Като дете, заедно с родителите си, посещава Йерусалим, а поклонението до Божи гроб му носи титлата „хаджи“, която впоследствие се превръща в неразделна част от името му.
През 1863 година Хаджи Димитър заминава за Румъния, където попада под силното влияние на Георги Раковски – главен идеолог и организатор на българското националнореволюционно движение. Под негово ръководство Хаджи Димитър се включва в организирането на чети и участва в Първата и Втората българска легия. След смъртта на Раковски през 1867 г., той заявява, че ще посвети живота си на борбата за свободата на България.
Най-известната страница от живота на Хаджи Димитър е свързана с чета от 129 души, която през юли 1868 г., заедно със Стефан Караджа, преминава Дунав с цел да предизвика въстание в България. След поредица от сражения със значително по-многобройни османски сили, четата е обкръжена и разбита. Стефан Караджа е тежко ранен и пленен, а Хаджи Димитър, също ранен, успява да се оттегли с малка група оцелели.
Смята се, че загива в Стара планина, в местността Кадрафил, в края на юли 1868 г., едва на 28 или 31 години (зависимост от годината на раждане). Мястото на неговата гибел се превръща в легенда, особено след написването на безсмъртната ода „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев – едно от най-въздействащите произведения в българската литература.
Хаджи Димитър остава в историята като въплъщение на героизма, честта и саможертвата, а името му се свързва с върховната преданост към идеала за свободна България.
Христо Ботев прославя Хаджи Димитър в една от най-великите и въздействащи български поеми – одата „Хаджи Димитър“, написана през 1873 г., пет години след смъртта на героя.
Какво казва Ботев за Хаджи Димитър?
Ботев не описва буквално живота на революционера. Вместо това, той митологизира смъртта му, превръщайки я в свещен акт на жертвен героизъм, в който природата и светът се прекланят пред падналия юнак:
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира“.
Останалата част от одата разказва за ранения, умиращ юнак, който лежи на върха на Балкана, а природата го оплаква и слави:
„Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее —
Балканът пее хайдушка песен!“
„И самодиви в бяла премяна
чудна песен тихо запяват,
поемат юнакa в нежни ръце
и го отнасят в балканските преспи“.
ФрогНюз
