Гражданин потърсил помощ от Комисията за защита от дискриминация срещу враговете си – те го тормозили като постоянно му “следели” мислите. Неговите душмани му посочвали какво мисли „с цел вражда”. Това следене правели чрез посещения при екстрасенс.
Той споделил своите съмнения с полицията, но промяна и наказание не последвали. Даже бил посочил на служителите на реда един физически и един психически насилник, но последствия пак нямало. И той почти не се съмнявал, че от полицията „не са следили враговете, които ми следят мислите”.
Прокурор му казал, че ако занимава със себе си „служби, закрилящи правата на човека”, щял да го вкара в болница за „психическо лечение”. Моли комисията, ако може, да работи по случая, без той да бъде вкаран в болница от прокурора.
