Предложението на президента на България Румен Радев за референдум по темата за готовността на България да приеме еврото през 20026 година "разбуни духовете" в обществото и предизвика разнопосочни политически реакции. Тепърва то ще трябва да се гласува от Народното събрание, като за момента изглежда, че няма голяма вероятност да бъде прието. Каква обаче е историята на националните допитвания в съвременната история на България?
От Освобождението на страната през 1878 година до днес са проведени шест национални референдума, а множество други предложения за допитвания не са реализирани. Референдумите са били инструмент за пряка демокрация, използван за решаване на ключови държавни и обществени въпроси, макар че в повечето случаи всъщност са отразявали политическите интереси на управляващите.
Ето как изглежда списъкът на проведените референдуми и въпросите, включени в тях:
Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи (19 ноември 1922 г.)
Въпрос: Трябва ли министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (1911–1913), Стоян Данев (1913) и Александър Малинов (1918) да бъдат съдени за ролята си в националните катастрофи от Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1918)?
Референдумът е иницииран от правителството на Александър Стамболийски след Втората национална катастрофа и края на Първата световна война, която завършва с поражение за България. Целта е била да се потърси отговорност от политиците, довели страната до пораженията през 1913 и 1918 г.
Гласуването се провежда с бели бюлетини за „виновни“ и черни за „невиновни“.
От 926 490 гласували, 647 313 (70%) гласуват „виновни“, а 223 584 – „невиновни“. Министрите са осъдени от Държавния съд. Впоследствие референдумът е критикуван като инструмент за политическа разправа с опозицията.
Референдум за преминаване от монархия към република (8 септември 1946 г.)
Въпрос: Да се премахне ли монархията и да се провъзгласи ли Народна република България?
Референдумът е проведен след Деветосептемврийския преврат от 1944 г., в условията на съветска окупация и комунистическо управление. Референдумът е в разрез с Търновската конституция, която не предвижда промяна на държавното устройство чрез референдум. Пропагандата обаче е изключително активна, а в обществото цари атмосфера на страх след репресиите от Народния съд.
При 91,63% избирателна активност, 95,63% от над 4 милиона гласували подкрепят републиката. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна република. Резултатите са оспорвани заради предполагаеми фалшификации и липса на демократичност.
Впоследствие, на 4 декември 1947 година, е приета и новата Конституция на Народна република България, останала известна в историята и като Димитровска конституция (по името на Георги Димитров, генералният секретар на Българската комунистическа партия по това време)
Референдум за приемане на нова конституция (16 май 1971 г.)
Въпрос: Да се приеме ли новата конституция на Народна република България?
Референдумът за новата конституция от 1971 година е организиран, за да легитимира новата конституция, предложена от партийния лидер Тодор Живков. Тя затвърждава еднопартийната система и ръководната роля на БКП. Избирателната активност е манипулирана, а резултатът – предрешен.
От 6 156 228 гласоподаватели, 6 135 218 (99,7%) гласуват „за“, 15 477 – „против“, с 5533 недействителни гласа. Конституцията, известна и като Живковска конституция, е приета, но референдумът е смятан за формален.
Референдум за изграждане на нова ядрена електроцентрала (27 януари 2013 г.)
Въпрос: Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?
Иницииран след събрани подписи от Българската социалистическа партия, референдумът е свързан с проекта за АЕЦ „Белене“. Проведен е на фона на обществени дебати за енергийната независимост и икономическата целесъобразност. Ниската избирателна активност обаче прави резултата необвързващ.
От 1 466 768 гласували (около 20,2% активност), 60,6% подкрепят проекта, но поради ниска активност Народното събрание не е задължено да приеме предложението.
Референдум за дистанционно гласуване (25 октомври 2015 г.)
Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на дистанционно електронно гласуване при избори и референдуми?
Иницииран от президента Росен Плевнелиев, референдумът е проведен едновременно с местните избори през 2015 година. Целта е да се улесни гласуването и да се повиши избирателната активност.
При 39,7% активност, 69,5% от гласувалите подкрепят предложението. Поради недостатъчна активност резултатът не е задължителен, но Народното събрание внася въпроса за обсъждане.
Референдум за промяна на избирателната система (6 ноември 2016 г.)
Въпроси: Референдумът включва три въпроса:
Подкрепяте ли мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство за парламентарни избори?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване?
Подкрепяте ли намаляване на държавната субсидия за политическите партии до 1 лев на глас?
Иницииран от „Шоуто на Слави“ след събиране на над 680 000 подписа, референдумът е проведен едновременно с президентските избори. Целта е реформа на изборния процес, но Конституционният съд отхвърля три от първоначалните шест въпроса.
Тези, които отпадат са за намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, за прекия избор на полицейски началници, както и за дистанционното електронно гласуване, по който вече има решение от предишен референдум.
При 51,1% активност, въпросите получават подкрепа съответно от 72%, 62% и 72%. Липсват обаче 12 000 гласа за задължителност, и резултатът остава необвързващ.
Несъстояли се предложения за референдуми
От 1878 г. до 1922 г. са регистрирани поне 11 предложения за национални референдуми, които не са реализирани:
1878 г.: Драган Цанков предлага референдум за формата на управление, но въпросът е решен с Берлинския договор и Търновската конституция.
1908 г.: Допитване дали България да остане васално княжество на Османската империя. Обявяването на независимостта го прави ненужно.
1914 г.: Референдум за участието на България в Първата световна война и на чия страна. Не е проведен поради политически конфликти.
1941 г.: Предложение за неутралитет на България във Втората световна война, което също не е реализирано.
Други предложения включват местни въпроси, като строителство на училища или водопроводи, но не са достигнали до национално ниво.
След 1944 г. възможност за местни референдуми е предвидена в закони като този за намаляване на броя на кръчмите, но няма данни за широко приложение.
Инструмент за демокрация или за легитимиране на вече взети политически решения?
Референдумите в България са сравнително редки – само шест за 147 години. Преди 1989 г. те често са били манипулирани (като през 1946 г. и 1971 г.), а след демократичните промени през 1989 г. нито един не е постигнал задължителен резултат поради ниска активност.
Въпросите варират от фундаментални (форма на управление, конституция) до специфични (ядрена енергетика, изборни реформи). Липсват обаче референдуми по ключови въпроси като членството в НАТО или Европейския съюз, за разлика от други източноевропейски страни като Полша, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония.
Референдумите често са били инструмент за легитимиране на решения на управляващите, особено преди 1989 г. Дори след 1989 г. политическите елити са избягвали допитвания по спорни въпроси, страхувайки се от „неправилни“ резултати.
Преди 1944 г. местните допитвания са били честа практика за общински въпроси, например строителство на нови училища, изграждане на водопроводи и др. След 1944 г. те са ограничени, но законодателството все още позволява провеждането им.
Референдумите в България от Освобождението до днес отразяват сложната политическа история на страната. Макар да са инструмент за пряка демокрация, те често са били използвани за утвърждаване на предрешени решения, особено по време на тоталитарното управление на БКП.
След 1989 г. ниската избирателна активност и строгите законови изисквания ограничават тяхната ефективност.
Иван Нончев, Мениджър.news
