Еврозоната не чака. А докато България влиза в поредна институционална схватка, Брюксел праща сигнал с червен флаг: ако се стигне до референдум за еврото, това може да забави – или направо да стопира – присъединяването ни към единната валута.
По неофициална информация на NOVA, Европейската комисия е предупредила финансовия министър Теменужка Петкова, че забавянето на процедурата за въвеждане на еврото, включително чрез референдум, може да спре процеса изцяло. Причината – правният хаос, който би последвал евентуален сблъсък между парламента, президента и Конституционния съд.
ГЕРБ-СДС: Предложението е противоконституционно
Първи с институционален отпор излязоха от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Те настояват председателят на Народното събрание да върне предложението на Румен Радев още на входа – без да го допуска до разглеждане в комисии или пленарна зала. Според коалицията предложението за референдум е в нарушение на Конституцията, правото на ЕС и закона за прякото участие на гражданите.
От ГЕРБ-СДС напомнят, че още с Договора за присъединяване от 2005 г. България е поела ангажимент да въведе еврото при покриване на критериите за конвергенция – които се установяват от институциите на ЕС, а не чрез национални допитвания. Следователно, подобен референдум би бил противоконституционен акт, който може да вкара страната в тежка институционална и международна колизия.
ПП-ДБ: Да приключим с „провокацията“ бързо
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ също обявиха, че ще гласуват „категорично против“. Асен Василев заяви пред медиите, че България вече е покрила критериите за членство и че референдумът е част от „агресивна дезинформационна кампания“. По думите му 40% от българите са повярвали, че с приемането на еврото ще им бъдат отнети спестяванията – „лъжа“, както я нарича и вицепрезидентът Илияна Йотова.
ПП-ДБ настояват предложението да мине бързо през залата – за да бъде официално отхвърлено, и за да се потвърди с декларация ангажиментът на България да въведе еврото от 1 януари догодина.
Мецола и Киселова: Европейският път не се поставя под съмнение
В същия ден председателят на парламента Наталия Киселова се срещна с шефката на Европейския парламент Роберта Мецола. Киселова заяви, че европейският избор на България е направен още преди 30 години, и не подлежи на преразглеждане. Мецола увери, че София може да разчита на пълна институционална подкрепа от страна на Брюксел в процеса по присъединяване към еврозоната.
Какво следва?
Очаква се следващата седмица парламентарни формации да внесат обща декларация в подкрепа на приемането на еврото. Паралелно, правителството също подготвя текст със сходен ангажимент. Но докато законовите детайли се тълкуват, а партиите се готвят за поредна риторична битка, сигналът от Брюксел е ясен: заигравките с референдуми по международни договори могат да струват на България още години чакане – или траен стоп.
Когато популизмът удари еврото
Политическите референдуми върху международни договори не са новина – но почти винаги идват с висока цена. Най-емблематичният пример: Brexit. Референдумът във Великобритания през 2016 г. стартира като вътрешнопартиен ход на Дейвид Камерън, за да не загуби избиратели в полза на UKIP. Резултатът – геополитически трус, икономическа несигурност и осезаемо влошаване на външната търговия и публичните финанси на Обединеното кралство.
В еврозоната подобни колебания също са познати. През 2015 г. гръцкият премиер Ципрас организира референдум за условията на спасителната програма от ЕС и МВФ. Гласът на народа беше „не“ – но резултатът не спря нито мерките, нито кредитните условия. Напротив – Гърция беше принудена да приеме дори по-тежки реформи. Политическите щети останаха.
България не е в ситуация да си позволи такива рискови експерименти. Еврозоната не е просто валутен съюз – тя е филтър за икономическа дисциплина, фискална стабилност и геополитическа лоялност. Ако страната даде сигнал, че не може да гарантира устойчивост на решенията си, това намалява доверието на партньорите, отлага реални инвестиции и ограничава достъпа до допълнително финансиране от европейски фондове.
Вместо да дебатираме дали искаме еврото, трябва да се съсредоточим върху това как да се подготвим по-добре за него – технически, институционално и комуникационно. Защото пропуснатите влакове в ЕС нямат навика да се връщат на гарата втори път.
ФрогНюз
