Изменението на климата днес се свързва предимно със затоплянето, чиято най-сериозна опасност е повишаването на нивото на световния океан поради топенето на ледниците, както и сушите и прекалено високите температури. Историята на Земята обаче показва, че глобалното застудяване може да бъде също толкова разрушително, а понякога и много по-опустошително.
Днес редица учени сериозно предупреждават за възможните рискове от застудяване в близко бъдеще, независимо дали става въпрос за естествени процеси или за неуспешни опити за геоинженерство.
Отвсякъде се чува за глобално затопляне, и то с основание – средната температура на въздуха на планетата наистина редовно поставя нови и нови рекорди. Изглежда, че ако има нещо, от което човечеството трябва да се страхува, то това определено не е захлаждането. Оказа се, че не всички учени са толкова категорични.
Както е известно, Земята неведнъж е преживявала периоди на сериозно захлаждане. А някои от тях са се случили в сравнително близката история. За един от най-ярките примери се смята „Годината без лято“ през 1816 г. По това време мощно изригване на вулкана Тамбора в Индонезия изхвърля в атмосферата огромно количество пепел и аерозоли, което води до понижаване на глобалната температура с 0,4-0,7 °C. В резултат на това в Северна Америка и Европа през лятото пада сняг, реколтата се проваля, избухват епидемии, а гладът води до рязко повишаване на смъртността.
Не по-малко опустошително е било продължителното застудяване по време на Малкия ледников период, продължил от XIV до XIX век. Известно е, че това събитие е принудило викингите да напуснат Гренландия.
Викингите са известни като безстрашни воини и смели мореплаватели, които завладяват моретата и извършват набези. Техните експедиции достигат бреговете на Северна Африка, Константинопол, Багдад и търговските центрове на Централна Азия. Нещо повече, най-новите изследвания сочат, че те са първите европейци, посетили Северна и Южна Америка. През X в. от н.е. викингите откриват Гренландия и впоследствие основават своя колония там. В продължение на почти половин хилядолетие тези хора отглеждали добитък, ловували и се занимавали с риболов. Но в един момент, по неизвестни причини, те трябвало да напуснат острова. Според едно скорошно проучване за това са виновни климатичните промени, тъй като нивото на океана се е повишило драстично и е заляло териториите им.
Учените смятат, че спадът на температурата с 1-2 °C е предизвикал масови поражения на реколтата, намалил е броя на хората в някои региони, изострил е икономическите кризи и е увеличил социалната нестабилност. Някои историци дори свързват климатичните промени през този период с избухването на Френската революция.
Глобалното захлаждане в близко бъдеще също е възможно. Една от реалните заплахи е спирането или сериозното забавяне на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) – система от океански течения, която пренася топлината от екватора към северните ширини. Ако този механизъм бъде нарушен, Европа и части от Северна Америка могат да се сблъскат с драматично застудяване.
Настоящите изследвания показват, че топенето на ледената покривка на Гренландия ускорява обезсоляването на Северния Атлантик, което отслабва AMOC. Ако тенденцията се запази, до 2100 г. течението може да отслабне с 34-45 %.
Съществува и риск от изкуствено охлаждане поради неуспешните опити за борба със затоплянето чрез геоинженерство. Така например внасянето на аерозоли в стратосферата, които да отразяват слънчевата светлина, може да доведе до понижаване на глобалните температури, но и до промяна в разпределението на валежите, което ще доведе до суши в някои региони и наводнения в други.
Освен това различните природни бедствия, като например мощните вулканични изригвания, могат да повлияят на климата. Така например изригването на Йелоустоунската калдера може да изхвърли милиони тонове пепел в атмосферата, което да намали глобалните температури с няколко градуса. И тази температура ще се запази в продължение на много години.
Метеоритен удар или рязък спад на слънчевата активност, известен като слънчев минимум, също може да доведе до захлаждане.
Селското стопанство може да бъде първата област, която да бъде засегната от застудяването, и то много бързо и сериозно. Много култури са чувствителни дори към леко понижение на температурата по време на вегетацията. Например, средното понижение на температурата с 1 °C може да намали реколтата от пшеница с 10%.
В исторически план периодите на студено време винаги са били съпроводени от масов глад. През „Годината без лято“ цените на зърното рязко се покачват и избухват епидемии от холера и коремен тиф. През Малкия ледников период намаляването на обработваемите площи води до вълни от смъртност в Европа.
Икономическите последици от застудяването също са значителни. Намалените добиви водят до по-високи цени на храните, намаляване на търговията и миграционни кризи. В днешния глобализиран свят нарушенията в един регион бързо се отразяват на цялата глобална верига за доставки.
По-студеният климат също така увеличава нуждата от отопление, което води до по-високо потребление на енергия. Енергийната криза изостря икономическите проблеми и намалява наличността на ресурси за най-бедните хора. Всичко това предполага, че човечеството трябва да вземе предвид рисковете както от сценариите за затопляне, така и от сценариите за захлаждане. Това ще даде възможност поне частично да се смекчат отрицателните последици от изменението на климата.
Даниел Десподов, Калдата
