Предложението на Румен Радев за референдум за еврото постигна първата цел – шум по трасето и превземане на водещо място в плейлиста на новините. В конкуренция с преговорите за войната срещу Украйна и Американо-китайските маневри за надмощие, това несъмнено е постижение. А защо да няма референдум с въпрос: Съгласни ли сте да плащаме по 1 млн на ден неустойки по договора с турската „Боташ“? Защото вече дължим над 260 милиона долара и турската страна си ги иска.
Нещата са по-сериозни от натрапващото се на първо четене навлизане на президентския политически проект в живота на България. Дали лично Радев ще оглави този проект или това ще направят негови марионетки - все едно. Заявката е очевидна. И тя е подготвяна дълго време. Струва скъпо и цели промяна на пътя, по който страната ни върви - с известни колебания – от приемането ни в НАТО и ЕС насам. Досегашните опити на Москва да ни изтласка от тази посока не успяха и Кремъл реши да изиграе един от силните си козове, преди да стигне до някакъв вид „специализирана военна операция“. Закани не липсват – изявления на Дмитрий Медведев, бивш премиер и президент на Русия, на Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, депутати и медийни маши на властта.
Аргументите на български юристи и политици срещу поведението на държавния глава са ясни и категорични, но ни трябва нещо повече от това. Все едно да се опитвате да убедите русофили, че когато чужда армия те окупира, това не е освобождение. Не приемат и тичат да се снимат с Митрофанова. А реакцията трябва да е поне равна по сила на хибридната война, която Русия води срещу страната ни.
За да разберем, защо Радев постъпва по този начин, трябва да се върнем малко назад в историята.
В средата на 90-те години на м.в. руските тайни служби, наследници на съветските такива, започват реализацията на операция с кодово название „Пеликани“. Най-общо казано, става дума за вербуване на лица от бившите социалистически страни и за събиране на компромати за тях. В списъка от държави, на чиято територия се реализира операцията влиза и България. Не знам дали ще се изненадате, но по важност страната ни е поставена до Швейцария, Белгия и Австрия. Защото, както неотдавна за пореден път подчерта бившият вече генерал от КГБ Леонид Решетников, страната ни е „плацдарм за контрол на Балканите, най-вече към Гърция и Сърбия“. „България е наша и не трябва да отстъпваме от това“, - допълва Решетников, който се ядосва, че Москва е позволила страната ни да стане част от НАТО и Евросъюза.
„Пеликани“ стартира по идея на Евгени Примаков,
тогава шеф на Външното разузнаване на Русия, а след това външен министър и премиер на РФ. Той обръща внимание на България като стратегическа цел на интересите на Кремъл.
Техническото изпълнение на грандиозната задача е възложено на разузнаването, като водеща роля има ГРУ - службата на Генералния щаб на руската армия. Започва се с регистрацията на външно-търговската фирма „Сиабеко“ под ръководството на Борис Бернщайн (не го бъркайте с известния изкуствовед). Това е човек от задкулисието, използван още от президента Борис Елцин за „мръсни“ поръчки и специални мисии, често отвъд границите на закона.
За да се докаже ефективността на начинанието, в първия регистриран офис в Швейцария са поканени съпругите на Виктор Баранников, бивш вътрешен министър на Русия и на неговия заместник Андрей Дунаев. Двете дами били посрещнати като принцеси в офиса на „Сиабеко“, настанени в луксозен хотел, предоставили им автомобил с персонален шофьор. За няколко дена двете жени успели да напазаруват луксозни дрехи, козметика, часовници и какво ли още не за по 300 000 долара. Парите били отчетени като „командировъчни“. След това съпрузите им вече били в пълна зависимост от съответните служби. Моделът започнал веднага да се прилага спрямо лица от Източния блок, които имали потенциал да играят важна роля в своите държави. По-късно един такъв важен обект се оказал с банкова сметка от 8 млн долара. Той бил принуден да предоставя информация за предстоящи решения на институциите в своята държава, както и секретни сведения за спецслужбите и армията.
Коварната комбинация работела. Доларовият „дъжд“ пречупил не един и двама амбициозни политици, бизнесмени, ръководители на служби и медийни ръководители в Източна Европа.
„Облечете ги в костюми, ушити в ателиетата на лондонската Savile Row (Севил Роу) и те ще бъдат наши“, - казвал ген. Вячеслав Трубников, шеф на разузнаването по онова време. „Севил Роу“ е улица в Лондон, мека на мъжката мода още от началото на XIX век. Там се шият костюмите на държавни мъже, известни творци, и въобще на световния хайлайф. В последните години български политици и новобогаташи са клиенти на „Севил Роу“. Което руските служби не са пропуснали. По костюмите ще ги познаете.
„Всяка война започва със страх, а всяко предателство започва с доверие“. Думите са на Джон льо Каре, професионален британски разузнавач и автор на десетки шпионски бестселъри.
Службите на Москва превръщат тази мисъл в оръжие. Според военният експерт ген. Виктор Ягун най-много секретни руски агенти в Европа се подвизават в Швейцария, Белгия, Чехия и България.
Специално в България се разчита и на внедрени руски агенти, които вече притежават хиляди имоти в страната ни. Те са регистрирали стотици фирми, много от които реално извършват шпионска дейност.
Но да оставим руснаците-шпиони, те в Русия са считани за патриоти и дори за герои.
Какво обаче да кажем за българите, които дават всичко от себе си, за да защитават интересите на Кремъл, Путин и върхушката край него? Те как трябва да бъдат наречени? Патриоти и интернационалисти? Благодарници до гроб на двойните освободители?
Колкото Радев е словоохотлив за вината на Европа в подпомагането на украинците да защитават родината и себе си, два пъти е по-мълчалив за сделката с турската фирма „Боташ“ за газови доставки през нашата страна.
Скандалът
Сключеният от служебното правителство, назначено от Румен Радев, договор завлича "Булгаргаз" в пропаст от дългове. И ако до вчера ни залъгваха какви може да са плюсовете за страната ни, днес сме принудени да понесем тежък удар в енергетиката и по-конкретно в газовата сфера.
Причина за този кошмар е сключеният на 3 януари 2023 г. договор с турската газова компания „Боташ“ от служебното правителство на премиера Гълъб Донев, назначено от президента Радев. „Историческото“ споразумение, както беше рекламирано, беше подписано от тогавашния директор на „Булгаргаз“ Деница Златева и директора на „Боташ“ Бюрхан Йозджан. Президентът Радев каза тогава, че документът е резултат от договореностите, постигнати между него и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Само дето Ердоган защити изцяло турския интерес, а Радев ни вкара в голяма беля.
Договорът е за достъп до терминалите за регазификация на втечнен природен газ и последващия му пренос до България за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 г. - цели 13 години. Договорът задължава страната ни да плаща на своя югоизточен съсед около 500 хиляди долара дневно такса за този достъп и пренос по турската инфраструктура. При това тази такса се дължи независимо от това дали ние доставяме „синьо гориво“ или не. Освен това цените на таксите подлежат на индексация заради инфлацията, а както знаем през последните години тя върви изключително и само нагоре, което допълнително товари държавата ни в лицето на „Булгаргаз“.
„Булгаргаз“ спря да плаща, но фактурите продължиха да идват. Заговори се дори за съд. Изтече информация, че газовият доставчик е наел правен консултант, който до 14 октомври 2024 г. е трябвало да направи правен анализ на различните възможности за максимална защита на „Булгаргаз“.
Дъното явно бе достигнато в края на март тази година. Настоящият министър на енергетиката Жечо Станков съобщи, че след спирането на плащанията на задълженията по споразумението – за девет месеца вече дължим на „Боташ“ 220 милиона долара. А с последната фактура сумата набъбва до 250 милиона долара. Отделно от това заради предвидената индексация дневната дължима сума от началото на 2025 г. са е увеличила с 50 хиляди лева на ден.
Костюмите на „Севил Роу“ ни излизат през носа, както би казал народът, когото Радев твърди, че много обича… Дали народът обаче обича Радев? Скоро ще разберем.
Според информация на руската агенция finmarket.ru: Генералният директор на турската държавна компания „Боташ“ Абдулвахид Фидан и главата на Газпром Алексей Милер се договориха в Санкт Петербург за увеличаване на доставките на газ от Русия през 2026 и 2027 година. Досега от Русия са доставяни 16 млрд кубически метра газ по „Син поток“ и 5,75 милиарда през „Турски поток“.
Отново ще цитирам Джон льо Каре: „Предателството често се превръща в навик“.
Огнян Стефанов
ОЧАКВАЙТЕ ВЪВ ВТОРА ЧАСТ: Как се създава „пета колона“ в служба на Кремъл, кой е агент „Търговец“, а кои са „Летящи маймуни“, защо президентът Радев пренаписва историята, какво го свързва с Георги Димитров и Николас Мадуро. Ще научите и как се случва измяната.
