След четири дни на ожесточени сражения, обстрел с дронове, ракети и артилерия, между ядрените съседи Индия и Пакистан настъпи крехко примирие. То влезе в сила в събота, 10 май, но надеждите за деескалация бяха бързо охладени от самия премиер Нарендра Моди, който на 12 май се обърна към нацията в реч, далеч от помирителна.
Със смръщени вежди, вдигнат показалец и червена жилетка – в цвета на синдур, символичната прах, която омъжените хиндуистки жени нанасят в основата на косата си – Моди говори повече като командир, отколкото като дипломат. Не случайно същата тази прах даде името на индийската операция „Синдур“, стартирана в отговор на терористичен атентат в Кашмир, при който загинаха 26 цивилни.
С това послание, индийският лидер даде ясно да се разбере: военните действия са само временно прекратени, но не и отменени.
„Ние просто спряхме нашите ответни удари срещу терористичните и военни лагери в Пакистан. Индийските въоръжени сили остават в състояние на постоянна бойна готовност“, заяви той.
„Операция „Синдур“ вече е официална политика на Индия в борбата с тероризма. Това е повратна точка в нашия стратегически подход“, добави Моди.
Новата доктрина: „Синдур“ като официална индийска позиция
За първи път Делхи признава директна атака срещу военни цели в Пакистан не като извънреден инцидент, а като нова доктрина. Така Индия излиза извън обичайните рамки на дипломатическа реакция и навлиза в територията на превантивна военна стратегия.
Според експерти, подобна позиция променя фундаментално баланса в региона. „Става дума за системна милитаризация на отговора на тероризма, с риск за директен сблъсък между две ядрени сили“, коментира пред BIRN анонимен индийски дипломат.
Примирие с таймер
Примирието между Индия и Пакистан не е новост, но неговата трайност винаги е под въпрос. Настоящото споразумение изглежда по-скоро като временно спиране на огъня, отколкото траен политически компромис.
И докато Исламабад призовава за „сдържаност и международен диалог“, от Делхи идват сигнали, че „следващата искра ще бъде посрещната с пламък“. Това не е официална заплаха, но посланието между редовете е недвусмислено.
Червената жилетка като сигнал
Появата на премиера в червена жилетка не беше просто стилистично решение. Цветът на синдура носи културен, религиозен и националистически заряд, особено в контекста на хиндуисткия символизъм.
Символиката подсилва и политическото послание – нация в траур, но готова за отмъщение. Критиците на Моди виждат в това опасен флирт с етнорелигиозната реторика, която още повече поляризира региона.
Балансът върху острието на сабята
След трагичния атентат в Кашмир и последвалите удари, регионът се намира на ръба на нова катастрофа. Международната общност призовава за диалог, но засега Индия изглежда готова да говори единствено със сила.
Въпросът вече не е „ще има ли нов сблъсък“, а „кога и как ще пламне отново огънят“.
Геополитика на ръба: ядреното мълчание на великите сили
Кризата между Индия и Пакистан винаги е била повече от двустранен конфликт. Това е напрежение, което се отразява на глобалната сигурност – два ядрени арсенала на разстояние по-малко от няколкостотин километра.
Китай, който поддържа стратегическо партньорство с Пакистан, наблюдава ситуацията с мълчаливо безпокойство. САЩ и Европейският съюз досега реагираха предпазливо, с призиви към сдържаност, но без реален дипломатически натиск.
Според анализатори, това „дипломатическо мълчание“ всъщност е сигнал за тревога. Светът сякаш свиква с риска от локална война, забравяйки, че всяка провокация между Делхи и Исламабад може да прерасне в глобална катастрофа за броени часове.
ФрогНюз
