На 13 май 1888 година с указ на княз Фердинанд I е създаден (1 май ст. ст.) Софийският зоопарк - първият зоопарк в България и на Балканския полуостров. Създаването му е част от стратегията на княза за модернизация и цивилизоване на новата българска държава. Зоологическите и ботаническите градини по това време са символ на културен и научен напредък. Така Фердинанд демонстрира, че България върви по пътя на напредналите европейски държави.
Софийският зоопарк е най-старият и най-големият на Балканския полуостров, основан през 1888 г. от княз Фердинанд. Първоначално разположен в двора на царския дворец, зоопаркът бързо се разраства благодарение на интереса на княза към дивата природа. През 1890 г. е преместен в царската ботаническа градина, а през 1984 г. – на сегашното си място в кв. „Лозенец“.
В парка на княжеския дворец са построени 10 клетки, свързани с общ покрив. Първият обитател на зоопарка е черен лешояд (картал), уловен в България. По нареждане на княза през 1890 г. е отреден терен за зоологическата градина в ботаническата градина (парцела между сегашните бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, бул. „Руски“, бул. „Васил Левски“ и ул. „Гурко“). На новото място зоопаркът е отворен за посетители през 1893 г.
За първи път в света в Софийския зоопарк на закрито е размножен брадат лешояд – през 1915–1923 г., когато една от женските дава 8 последователни поколения. През 1918 г. е причислен към научните институти. По време на Втората световна война (1939–1945) градината е разрушена от бомбардировките. След войната е възстановена на 65 дка в Борисовата градина, а от 1 януари 1947 г. преминава към Института по зоология на Българската академия на науките. От 1960 г. зоопаркът е към Столична община.
През 1965 г. за първи път зимата става открит за посетителите сезон. През 1973 г. започва изграждането на нова зоологическа градина на площ от повече от 235 дка в близост до Ловния парк. Животните са преместени на 4 септември 1984 г., като за посетители градината е отворена през 1986 г., а официалното ѝ откриване е през 1988 г. по повод 100-годишния юбилей.
Към м. май 2023 г. в Зоологическата градина живеят общо 2150 броя от 237 вида животни.
Фердинанд и животните
Княз (по-късно цар) Фердинанд I на България проявява дълбок интерес към природата и животните още от младежките си години, което има своите корени в няколко ключови аспекта от личността и средата му.
Фердинанд е роден в благородническата династия Сакс-Кобург-Гота – семейство с дълга традиция в научните интереси и природоизследователството. Възпитан е в духа на европейския аристократичен космополитизъм, в който знанието, колекционирането на природни образци и поддържането на ботанически и зоологически градини са израз на култура и престиж.
Фердинанд е известен с това, че сам е бил страстен природоизследовател и ентомолог (специалист по насекоми). Той събирал и класифицирал пеперуди, поддържал ботанически градини и подхождал към животинския свят не само с естетически интерес, а и с научна страст. Тази негова страна е добре позната и в международната научна общност от края на XIX век.
Създаването на зоологическа градина в София през 1888 г. по негово нареждане не е само личен каприз – това е и част от стратегията му за модернизация и цивилизоване на новата българска държава. Зоологическите и ботаническите градини по това време са символ на културен и научен напредък. Така Фердинанд демонстрира, че България върви по пътя на напредналите европейски държави.
Фердинанд е бил считан за ексцентрична личност – обожавал е редки и екзотични животни, цветя и минерали. Той е бил ценител на красотата и разнообразието в природата, а зоопаркът е бил негов начин да реализира този интерес в реално пространство.
ФрогНюз
