Председателят на Народното събрание Наталия Киселова е върнала на президента Румен Радев предложението за провеждане на референдум относно въвеждането на еврото. С това решение парламентът няма да разглежда инициативата на държавния глава и тя няма да бъде подложена на гласуване.
Този ход на практика изключва възможността президентът да сезира Конституционния съд, тъй като без акт на Народното събрание няма правен документ, който да бъде оспорен. Конституционният съд може да се произнася само по конкретни случаи, предвидени в Конституцията.
От партия ГЕРБ потвърдиха информацията, разпространена в медиите, с публикация в официалния си профил във Facebook, като заявиха, че Народното събрание няма да гласува предложението за референдум.
Вчера президентът Румен Радев предложи на парламента да се произведе национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“.
Предложението бе внесено в деловодството на парламента в 15:08 ч., посочиха от пресцентъра на Народното събрание (НС).
Спорно предложение
Предложението на президента Румен Радев за провеждане на референдум относно въвеждането на еврото поставя сериозни въпроси относно конституционната му допустимост, като към момента преобладаващата правна и експертна позиция е, че то не е конституционно допустимо.
Според чл. 9 и чл. 10 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и чл. 84 от Конституцията, национален референдум може да се провежда по въпроси от национално значение, с изключение на въпроси, които са от компетентността единствено на Велико народно събрание (напр. промяна на формата на държавно устройство, промяна на територията) и въпроси, по които има пряко конституционно задължение или международноправен ангажимент.
Защо предложението на Радев може да е противоконституционно?
Присъединяването към еврозоната е международно задължение. България е подписала Договора за присъединяване към ЕС през 2007 г., който включва ангажимент за приемане на еврото. Това означава, че въпросът не е предмет на национално допитване, а на вече поет международен ангажимент.
Въпросът не подлежи на "второ мнение" чрез референдум. Конституционният съд вече е разглеждал подобни казуси и е посочил, че не могат да се провеждат референдуми, с които да се заобикалят международни договори, които са ратифицирани и имат приоритет над националното законодателство (чл. 5, ал. 4 от Конституцията).
В решенията си, включително по повод искания за референдуми (напр. за АЕЦ „Белене“, Истанбулската конвенция и др.), Конституционният съд е отхвърлял опити за провеждане на допитвания, които засягат поети международни ангажименти.
Ако Народното събрание беше разгледало предложението, и ако го беше отхвърлило или приело, тогава президентът или друга институция можеха да сезират Конституционния съд за преценка на допустимостта.
Но след като НС не е приело решение, няма акт, който да бъде обжалван, и така няма как делото да влезе в КС – затова и връщането му от председателя на парламента е ключов политически и юридически ход.
ФрогНюз
