Армията на Турция през последните години е във възход, а Европа изглежда е склонна да пренебрегне отстъпленията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган от демократичните принципи, защото се нуждае от добре въоръжен съюзник, който да защити югоизточния ѝ фланг от руската заплаха.
„Стана ясно, че европейската сигурност не може да се мисли без Турция, особено на фона на нашата отбранителна промишленост“, каза Ердоган миналия месец, седмици след като арестът на основния му опозиционен съперник Екрем Имамоглу предизвика масови улични протести и финансови сътресения, но почти никакви публични критики от Запада.
Турция и Европа отдавна преследват противоречиви цели, като преговорите за присъединяването на страната към ЕС бяха замразени в продължение на шест години. Сега обаче, предвид пренебрежителното отношение на Тръмп към НАТО и очевидната липса на загриженост за европейската сигурност, ролята на Турция като стратегичеки партньор означава, че по-тясното партньорство с блока е неизбежно, пише Financial Times.
Миналия месец еднотонен боен дрон TB3 излетя от турски самолетоносач и след кратка мисия се приземи безопасно на пилотската кабина – това беше първият път, когато самоуправляем апарат постига подобно постижение, заяви Селчук Байрактар, председател на Baykar, най-голямата компания за дронове в Турция.
„Точно както някога ние управлявахме моретата, вие, като потомци на адмирал Хайредин Барбароса, днес вие отворихте вратите към един нов свят“, каза той пред екипажа на TCG Anadolu, правейки аналогия с прочутия командир на флота на Османската империя от 16-и век.
Турция като посредник между Запада и Русия
Подчертавайки нарастващото военно и дипломатическо влияние на Турция, Ердоган предложи да бъде домакин на тристранна среща в Истанбул в четвъртък между президентите на САЩ, Украйна и Русия.
Самата среща може и да не се състои, но Ердоган е един от малкото световни лидери, които могат да предложат подобно домакинство. Той има добри отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп и - като част от това, което Ердоган нарече „балансиран“ подход към украинския конфликт - Турция също така поддържа търговски и дипломатически отношения с Москва, въпреки предоставянето на военна помощ на Киев.
Отбранителната тежест на Турция, която Ердоган вижда като начин за възобновяване на преговорите за членство в ЕС, е безспорна.
Хакан Фидан, турският външен министър и бивш началник на разузнаването, сега е редовно канен на срещи на ЕС по въпросите на отбраната. Външните министри на НАТО също ще се съберат в Турция в сряда за дълго планирана среща.
Турският военноморски флот контролира корабните пътища към и около Черно море, а с 355 000 действащи военнослужещи, въоръжените сили на Турция са най-големите в европейската част на НАТО.
Докато Европа изпитва затруднения да сформира мироопазващи сили за Украйна от около 30 000 войници, турската армия – структурирана за национална отбрана, но с експедиционен опит след скорошни разполагания в Либия и Сомалия – би могла бързо да сформира ефективна мироопазваща операция, ако се съгласи да се присъедини към подобна схема.
„Турците знаят как да използват сила и не се страхуват да поемат жертви. Техните контратерористични операции са успешни с иползване на дронове по начин, пряко приложим към всяка операция по наблюдение в Украйна", коментират пред FT западни военни експерти, пожелали анонимност.
Процъфтяващата отбранителна индустрия
Турската отбранителна индустрия също процъфтява. Докато европейските страни се стремят да снабдяват Украйна и да попълват изчерпаните си отбранителни запаси, турските бронирани машини, военни кораби, дронове и боеприпаси слизат от фабрични производствени линии, построени предимно с турски части.
Държавните отбранителни контрагенти STM и ASFAT произвеждат корветни военни кораби за Украйна. Частната компания Repkon пък е построила производствени линии за 155-милиметрови артилерийски снаряди в САЩ и Германия. Първите доставки на изтребители от пето поколение Kaan за турските военновъздушни сили са планирани за 2028 г. от държавната компания TAI.Baykar, която доставяше дронове на Украйна в началото на пълномащабното нахлуване на Русия, наскоро основа съвместно предприятие с италианската отбранителна компания Leonardo. Този ход може да ѝ помогне да продава на бързоразвиващия се пазар на дронове в Европа, наред с настоящите си клиенти в Близкия изток. 45-годишният Байрактар, който е завършил Масачузетския технологичен институт, е зет на Ердоган.
Войната с дронове и сложната радиоелектронна разузнавателна техника изиграха ключова роля в свирепите операции на турската армия срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) - военизираната групировка, която се съгласи да сложи оръжие тази седмица и да започне исторически мирен процес.
"Европа изглежда очаква 800 милиарда евро разходи за отбрана и Турция е една от малкото страни, които могат да помогнат“, коментира турският финансов министър Мехмет Шимшек пред Financial Times миналия месец, добавяйки, че международните продажби на оръжие драстично са се увеличили спрямо миналогодишния износ от 7,2 милиарда долара.
Отношенията с Европа - прагматизъм и взаимна изгода
„Отношенията на Европа с Турция в миналото бяха отчасти свързани с присъединяването към ЕС и бяха свързани с въпроси като върховенството на закона. Сега всичко е въпрос на геополитика, но все още има взаимни зависимости и взаимни нужди - европейската сигурност е и турска сигурност“, казва Галип Далай, старши консултант в мозъчния тръст Chatham House, цитиран от Мениджър.news.
Прекратяването на огъня в Украйна, например, би могло да доведе до възстановяване на присъствието на Русия в Крим, проектирайки отново военната ѝ мощ през Черно море и в източното Средиземноморие.
"Стратегически статуквото е удобно за Турция по много начини. По-силна Русия в Черно море и в Кавказ би била предизвикателство и за Европа, и за Турция“, смята Алесио Паталано, професор по военно дело и стратегия в Кингс Колидж Лондон.
Турция се нуждае и от Европа, за да поддържа отбранителната си индустрия, което е светъл лъч за затруднената ѝ икономика.
„Турция се опитва да каже на Европа: „Вижте какво можем да направим и колко добре можем да го направим. Но нейната индустрия е изправена пред проблеми с устойчивостта, липсва ѝ капитал, опитва се да разшири капацитета си твърде много и страда от изтичане на мозъци. Тя също се нуждае от Европа“, коментира Том Уолдуин, специалист по обществени поръчки в областта на отбраната в
Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, който публикува серия от доклади за турската отбранителна индустрия.
Отношенията между ЕС и Турция отдавна са изпълнени с цинизъм и двойственост и от двете страни. Днес нуждата на Европа от турската армия може отново да надделее над опасенията относно авторитарните амбиции на Ердоган, както заяви Европейският парламент миналата седмица. Но не до степен, че да се отвори отново темата за присъединяването към ЕС.
Връзката между сигурността и вътрешната политика също е нюансирана. Десет дни след ареста си, кметът на Истанбул Имамоглу, за когото анкетите сочат, че би победил Ердоган на президентските избори, умолява Германия да не блокира дълго обсъжданата продажба на изтребители Eurofighter на Турция заради задържането му, твърдейки, че националният интерес е по-важен.
„Моля ви да оттеглите това решение. Турция не е само за Ердоган, Турция е по-голяма от Ердоган. Правителствата идват и си отиват“, написа Имамоглу от затвора, добавяйки, че "краят на управлението на Ердоган е на хоризонта“.
