Докато войната между Русия и Украйна продължава на бойното поле, световните лидери водят свои собствени кампании чрез дипломация, натиск и стратегически маневри, пише в анализ британското списание The Spectator.
Само преди няколко дни лидерите на Великобритания, Германия, Франция и Полша пристигнаха в Киев, за да призоват Владимир Путин за 30-дневно, безусловно прекратяване на огъня. Посланието бе ясно: ако Москва откаже, западните съюзници ще затегнат санкциите и ще увеличат военната помощ за Украйна.
Окуражен от тази единна демонстрация на подкрепа, Володимир Зеленски нарече прекратяването на огъня „първата стъпка към истинско прекратяване на всяка война“.
Но още до сутринта Кремъл публикува изявление, което игнорира призива за примирие. Вместо това Путин предложи възобновяване на преките мирни преговори с Украйна в Истанбул на 15 май — без предварителни условия. Този ход оспори искането на ЕС прекратяването на огъня да е предпоставка за каквито и да е преговори.
„Предлагаме на властите в Киев да възобновят преговорите, които бяха прекъснати през 2022 г., и, подчертавам, без никакви предварителни условия“, заяви Путин.
Това предложение прозвуча като покана за капитулация, имайки предвид предишните условия на Кремъл: Украйна да признае Крим за руска територия, да приеме неутралитет и да се разоръжи. Зеленски отхвърли тези искания, заявявайки, че „суверенитетът и териториалната цялост на Украйна не могат да бъдат предмет на преговори“.
През последните три години положението на Украйна се влоши драстично: стотици хиляди загинаха, милиони са разселени, а икономиката и инфраструктурата са в руини.
Възобновяването на преговорите в Истанбул подчертава разликата между позициите на Киев тогава и сега — контраст, който Путин вероятно иска да използва, заявявайки: „Ситуацията се промени коренно от 2022 г. насам“, намеквайки за нарастващото влияние на Русия, докато Украйна отслабва.
Неочакваното съгласие на Зеленски да присъства лично на срещата на 15 май предизвика спекулации: някои го видяха като стъпка към мир, други — като признак на капитулация. Но за познавачите на стила му това беше добре познат ход — поемане на инициативата чрез личен контакт, дори под силен натиск.
Спомнете си срещата на върха в Париж през декември 2019 г., когато Зеленски се срещна с Путин за първи път. Въпреки Минските споразумения, Зеленски настоя за пълно изтегляне на Русия от Донбас преди всяко политическо решение. Този обрат смая Путин, който го обвини в провал на преговорите. Подобно се случи и в Истанбул през 2022 г., когато Украйна внезапно се оттегли от споразумение за мир, а Зеленски заяви: „Не можем да се доверим на обещанията на Русия.“
Войната се проточи, а Путин направи всичко възможно да попречи на Украйна да си върне превъзходството.
Като пример, през януари 2025 г. Зеленски пътува до Вашингтон за среща с Доналд Тръмп относно сделка за редкоземни метали. Дискусията прерасна в спор и споразумението пропадна — потвърждение на склонността му към лична дипломация с високи залози.
Тези модели подсказват вероятния резултат в Истанбул: Зеленски ще използва преговорите не толкова за мир, колкото за да покаже, че Русия не е готова на компромиси. Това може би е единствената му възможна тактика предвид ситуацията.
Зеленски е изправен пред тежък избор — да преговаря без да отстъпва, да се бори без да застрашава политическата си позиция и да обединява съюзници с колеблива подкрепа. Русия се възползва от изтощението на Украйна, а западните лидери понякога използват преговорите за вътрешнополитически цели, оставяйки Зеленски с ограничени възможности.
Въпреки това, той многократно успява да води Украйна през безнадеждни моменти — от удържането на Киев през първите дни на инвазията до преодоляването на енергийни кризи и дипломатически неуспехи.
Днес Зеленски не може да откаже преговори — това би било обвинение за удължаване на войната с цел политически дивиденти. Но също така не може да подпише сделка, която би означавала капитулация.
Вероятно и Киев, и Москва ще си тръгнат от Истанбул с празни ръце, оставяйки войната да продължи. Всяка страна ще обвинява другата за провала, а вниманието ще се насочи към Доналд Тръмп като потенциален посредник — въпросът остава чия страна ще заеме той.
