От началото на 2022 г. насам Русия значително е увеличила броя на военните си действия в близост до въздушното и морското пространство на страните от НАТО. Честите прелитания на руски самолети, включително реални нарушения на въздушното пространство на Естония, Полша, Румъния и други, както и инциденти в морски зони като Черно и Балтийско море, не са случайни действия. Те представляват част от по-широка стратегическа рамка на Москва, насочена към упражняване на натиск, тестване на границите на търпение и демонстрация на сила.
От 2022 г. насам Русия е извършила няколко нарушения на въздушното пространство на страни-членки на НАТО, макар че такива случаи остават редки и обикновено са с кратка продължителност. През 2022 г. НАТО е извършила около 570 прехващания на руски военни самолети, които са се приближавали към въздушното пространство на Алианса През 2023 г. броят на тези прехващания е намалял до над 300, посочва Defense News.
Въпреки че повечето от тези инциденти са се случвали в международното въздушно пространство, има документирани случаи на действителни нарушения на въздушното пространство на страни членки на НАТО.
Днес, по време на срещата на външните министри на НАТО в Анталия, Турция, беше регистрирано сериозно напрежение между Русия и НАТО в Балтийско море. Естонският външен министър Маргус Цахкна съобщи, че руски изтребител Су-35 е нарушил въздушното пространство на НАТО за около минута, след като естонски военноморски сили са се опитали да задържат танкер, свързан с т.нар. сенчест флот на Русия .
Танкерът, известен като Jaguar и плаващ под флага на Габон, е бил спрян от естонски военноморски сили поради липса на флаг и застраховка. Когато естонските власти са се опитали да проверят кораба, руски изтребител е бил изпратен на мястото и е нарушил въздушното пространство на НАТО.
Този инцидент се случва на фона на възобновените мирни преговори между Русия и Украйна в Истанбул, които са първите директни разговори между двете страни от началото на 2022 г. Украинският президент Володимир Зеленски изрази съмнение относно сериозността на руската делегация, водена от помощника на Кремъл Владимир Медински, и подчерта необходимостта от политически и икономически натиск върху Русия, ако тя не прояви реален интерес към прекратяване на огъня.
Какво е руският сенчест флот?
„Сенчест флот“ (на англ. shadow fleet) е термин, използван за обозначаване на неофициална, непрозрачна и често анонимна мрежа от търговски кораби, които се използват за заобикаляне на международни санкции, най-често при износ на нефт или други санкционирани стоки. Този флот не е регистриран към официални компании или под флагове на държави, които стриктно спазват международното право, а под флагове на удобство (като Габон, Танзания, Маршалови острови и др.).
След началото на пълномащабната руска война срещу Украйна и въвеждането на западни санкции, особено ограниченията върху износа на руски петрол и нефтопродукти, Русия започна масирано използване на сенчест флот, за да изнася петрол към Китай, Индия и други страни, които не участват в санкциите, за да избягва ограниченията на ЕС и G7 относно ценовите тавани на руския петрол и за да прикрие реалния обем и дестинации на енергийния си износ.
Някои от нарушенията
13 май 2025 г. – Естония: Руски изтребител Су-35 навлезе в естонското въздушно пространство за около минута, което предизвика реакция от страна на НАТО и дипломатически протест от Естония.
Септември 2024 г. – Латвия и Румъния: Руски дронове нарушиха въздушното пространство на Латвия и Румъния, предизвиквайки осъждане от страна на НАТО.
24 март 2024 г. – Полша: Руски крилат ракета наруши полското въздушно пространство за 39 секунди по време на атака срещу Украйна. Полският президент Анджей Дуда определи това като руска провокация и предупреди за риска от ескалация.
Септември 2023 г. – Румъния: Руски дронове нарушиха румънското въздушно пространство и паднаха на румънска територия по време на атаки срещу украински пристанища.
16 декември 2022 г. – Полша: По време на масирана руска ракетна атака срещу Украйна, полските радари засекоха неидентифициран обект, който по-късно беше идентифициран като руска ракета Х-55, паднала в Полша.
Август 2022 г. – Финландия: Два руски изтребителя МиГ-31 нарушиха финландското въздушно пространство, което беше първото потвърдено нарушение от Русия след дълъг период.
Морски и хибридни инциденти
Декември 2024 г. – Балтийско море: Подозира се, че руски танкер от сенчестия флот е повредил подводен електрически кабел между Естония и Финландия. Финландските власти разследват инцидента като възможен саботаж.
Март 2023 г. – Черно море: Руски изтребител Су-27 повреди американски дрон MQ-9 Reaper, принуждавайки го да се разбие в Черно море. САЩ определиха инцидента като непрофесионален и опасен.
Септември 2022 г. – Балтийско море: Саботаж на газопроводите Северен поток 1 и 2 предизвика сериозни опасения за сигурността на подводната инфраструктура. Шведските и датските разследвания установиха, че става въпрос за груб саботаж.
2022–2024 г. – Балтийско море: Руски кораби систематично изключват своите AIS транспондери, нарушавайки морските закони и затруднявайки проследяването им, което представлява риск за навигацията и сигурността.
Какво значат тези действия?
Първо, тези действия могат да се разглеждат като систематично тестване на готовността и реакциите на НАТО. Русия използва подобни инциденти, за да прецени колко бързо и ефективно Алиансът може да реагира при потенциална криза. Това включва наблюдение на прехващания, активиране на радари, бойни дежурства и политическа координация между съюзниците.
Второ, честите полети и морски маневри служат като демонстрация на военна мощ. Русия показва, че продължава да бъде активен играч в чувствителни региони като Балтика и Черно море, и че е готова да се противопоставя на присъствието на НАТО в близост до своите граници. Това се използва както за външни, така и за вътрешнополитически цели – да покаже, че руските въоръжени сили са силни и активни.
Трето, тези инциденти имат и психологически ефект, целящ да внесе несигурност и нестабилност в страните от източния фланг на НАТО. Нарушенията поставят правителствата в ситуация на повишена тревожност и нужда от постоянна реакция, като по този начин се изтощават ресурсите и вниманието на държавите членки.
Четвърто, някои от действията на Русия – като подводни саботажи на инфраструктура или атаки срещу комуникационни кабели – могат да се тълкуват като тестове или симулации на реални сценарии, в които подобни цели биха били първоначално поразени при евентуален конфликт.
Това подчертава риска от хибридна война, която включва кибердействия, дезинформация и саботаж, наред с традиционните военни средства.
Накрая, тези действия изпращат геополитическо послание към Запада: Русия не признава водещата роля на НАТО в Европа и заявява претенции за влияние в ключови региони. Прелитанията, нарушенията и провокациите са начин да се поддържа напрежението и да се оспори статуквото.
В отговор НАТО продължава да засилва военната си готовност, провежда мащабни учения и разширява присъствието си в уязвимите региони.
Въпреки това, рискът от инцидент, който може да ескалира в директна конфронтация, остава съвсем реален, особено в условията на засилена несигурност и липса на доверие между страните.
ФрогНюз
