Ако Съединените щати изтеглят военната си подкрепа от Европа, континентът теоретично би могъл да се справи сам — но ще му отнеме до 25 години и до 1 трилион долара, за да запълни празнината. Това сочи нов доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), цитиран от Politico.
Изследването предупреждава, че евентуално оттегляне на Вашингтон би оставило европейските членки на НАТО уязвими пред руската заплаха и изправени пред "суров избор" — масивни инвестиции или стратегическа уязвимост.
Цената на независимостта
За равностойна замяна на американските оръжия, персонал и структури Европа би трябвало да инвестира между 226 и 344 милиарда долара само за въоръжение, в зависимост от технологичното му ниво.
Допълнителните разходи за поддръжка, логистика и военен персонал довеждат общата сметка до около 1 трилион долара в рамките на четвърт век.
Сред най-скъпите компоненти: 400 тактически бойни самолета, 20 разрушителя и 24 системи за ПВО с голям обсег. Замяната на около 128 000 американски военнослужещи при евентуален конфликт с Русия би струвала още над 12 милиарда долара.
Европейците ще трябва да поемат и ключови командни роли, включително поста върховен съюзен командир на НАТО за Европа — длъжност, която по традиция се заема от американски генерал.
Воля има, но капацитетът куца
Дори при налична политическа воля и финанси, отбранителната индустрия в Европа не е подготвена за подобна трансформация в краткосрочен план. Производителите ще се сблъскат със затруднения по веригите за доставки, недостиг на квалифицирани кадри и регулаторни ограничения, подчертават от IISS.
Призивите на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за “купувай произведено в Европа” остават до голяма степен пожелателни. Инвестициите в сектори като военноморския и космическия са все още ограничени, а в критични области като ракетната артилерия или стелт-изтребителите липсват местни алтернативи.
Надежда за промяна
Все пак има признаци на напредък. Анализ на обществени поръчки между февруари 2022 г. и септември 2024 г. показва, че 52% от стойността им е отишла при европейски доставчици, срещу 34% за американски.
Според авторите на доклада тенденцията за „купуване по европейски“ вероятно ще продължи да набира инерция.
