На 17 май, Българската православна църква чества паметта на Светите Баташки новомъченици - канонизираните жертви на Баташкото клане след Априлското въстание от 1876 година.
"Започнало нечувано клане на християните, които не давали вярата си. На първо място стоят имената на двамата свещеници Петър и Нейчо. Предложили им да се потурчат, те не се съгласили и мъчението започнало безмилостно нечовешко. Клането започнало от Богдановата къща, която била едно от най-укрепените места в селото. В нея, в Кереловата къща, в църквата и в училището се скрили беззащитните жители на Батак. Накрая мъчителите стигнали до църквата "Св. Неделя". Три дни и нощи там мъчениците страдали от задух и жажда. Накрая нахлули в храма и започнали да колят, послужили си с измама. Хилядите Баташки новомъченици се молят за българския народ от Небесното царство", това казва отец Илия Симеонов, свещенослужител във Видинската епархия.
Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година от. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България.
На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква.
Първото тържествено прославление на новоканонизираните светии с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования е извършено през същата 2011 г. в гр. Батак в деня, определен от Св. Синод за тяхна прослава – 17 май.
***
Журналистът Джанюариъс Макгахан е човекът, без който света, а вероятно и самите ние, нямаше да знаем какво точно се е случило в Батак и България, след потушаване на Априлското въстание.
В края на 1876 година той заминава като военен кореспондент за Константинопол, за да разследва и опише случващото се. Макгахан се надява да даде яснота на останалия свят дали на Балканите наистина се извършват зверства или информацията е преувеличена. След пристигането си журналистът започва да се рови из документи и дописки, за да разбере точно какво се е случило и да предаде цялата информация на вестник „Дейли Нюз“. Макгахан предприема пътуване до Филипополис (днешен Пловдив), откъдето пуска първата си телеграма, чрез която изразява своите гневни чувства и впечатления:
„Боя се, че не съм вече безпристрастен, и с положителност не мога да остана безучастен. Съществуват неща, които не могат да бъдат разследвани с хладен ум. … Зверствата, признавани повсеместно от хора, приближени на турците, както и от самите турци, са достатъчни и повече от достатъчни. Не желая да добавям все повече и повече цифри към тази скръбна статистика. Когато в самото начало на разследването се сблъскаш с признанието, че 60-70 села са били опожарени и че към 15 000 души, голяма част от които жени и деца, са били посечени, започваш да чувстваш, че е безсмислено да продължаваш. Когато, в допълнение, научиш ужасяващите подробности за най-безпомощните дечица, разсичани на парчета и набучвани на щиковете; и когато всичките тези подробности ти се повтарят от стотици – не българи, а и от различните консули във Филипополис, от германските служители по железницата, както и от гърци, арменци, свещеници, мисионери и дори от самите турци, започваш да чувстваш, че по-нататъшните разследвания са абсолютно излишни.“
