Поне от 1977 г. до сега Египет е съюзник на САЩ и Израел. Като най-голямата и най-многобройна държава в региона, с древна история и една от най-способните армии в света, Египет е центърът на тежестта в Близкия изток и ефективен противовес на Иран.
Геополитиката на Близкия изток бе изградена върху оста САЩ - Египет - Израел.
Режимът на президента Хосни Мубарак е продължение на политическия ред, установен през 1952 г., когато средните чинове, водени от неизвестния полковник Гамал Абдел Насър, свалиха подкрепяната от британците монархия. През 1981 г. младши офицери, изповядващи ислямистка идеология, убиха следващия президент Ануар Садат, който призна държавата Израел и подписа мирно споразумение с нея. Това убийство качи на власт Мубарак. Армията остана гарант за стабилността на страната. След уволнението си висшите военни чинове поемаха различни граждански и обществени структури.
Мубарак пазеше мира с Израел и отношенията със САЩ, от които получаваше масирана финансова и военна помощ, като същевременно не позволи на ислямистите от "Мюсюлмански братя" и "Ислямски джихад" на Айман ал-Зауахири да завоюват позиции в управлението на страната.
Сега започва период, в който мирният договор с Израел може да бъде денонсиран. От държава с желязно гарантирана национална сигурност Израел отново ще стане държава, чието съществуване е изложено на риск. Второ, какъв бъде ефектът на един ислямски Египет върху влиянието на САЩ в Близкия изток? Подобни развития означават едно - Америка ще навлезе в нов етап на своята антиджихадистката война.
Мубарак вече е политически мъртвец и не само защото страда от фатална болест. Неговата личност остава двигател на метежите, които заляха Кайро, Александрия, Суец и други градове след обявения на петъчната молитва Ден на гнева. След бруталните сблъсъци с полицията на 28 януари Централните сили за сигурност (ЦСС) на Египет и паравоенните части за борба с безредиците, които са масово ненавиждани като пазители на режима, изчезнаха от сцената. Тяхното място заеха армейски колони от танкове и БТР-и. В Египет армията се радва на голяма народна любов, за разлика от полицията и силите за вътрешна сигурност.
Демонстрантите, които искат свалянето на Мубарак, виждат във военните единствената сила, която може да поеме веднага държавното управление след падането на 82-годишния президент.
Мубарак настрои армията срещу себе си преди няколко години, когато обяви, че ще умре във властта и започна да готви сина си Гамал за свой наследник. Ако военните успеят да сложат свой човек на власт, ще имаме плавен преход и режимът ще оцелее.
Новоназначеният премиер Ахмед Шафик, бивш министър на гражданската авиация, някога е служил под командването на Хосни Мубарак в египетските ВВС - най-привилегированата част на армията. За първи път, откак е на власт, Мубарак назначи вицепрезидент, с което показа, че готви оставката си. За поста той избра своя най-доверен човек, шефа на разузнаването Омар Сюлейман, който през 90-те години смаза "Ислямски джихад" и прокуди Айман ал-Зауахири.
Междувременно шефът на генщаба ген.-лейт. Сами Анан прекара една седмица в САЩ в интензивни консултации. На 29 януари той се върна в Кайро. В момента Сами Анан и министърът на отбраната, фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантауи (който командва Републиканската гвардия) управляват политическия процес иззад кулисите. Очевидно армията иска да даде на Мубарак достатъчно време да уреди своето слизане от власт.
Още с избухването на размириците преди седмица западните медии, както обикновено, решиха, че щом има революция, тя непременно е дело на демократи-реформатори. Те ще бъдат особено щастливи, ако тя протича през Фейсбук и Туиър. Кореспондентите говорят с египятни, които владеят английски език и това засилва усещането, че революционерите са реформатори, изповядващи ценностите на западната демокрация.
Ситуацията е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. В революциите обикновено участват повече актьори, отколкото хората виждат на сцената. Тези актьори предпочитат да останат зад кулисите, където могат по-леко да маневрират. Както Ислямската революция в Иран от 1979 г. ни показа, въстанието срещу един светски, но деспотичен режим, възприеман като чужда марионетка, може да качи на власт сили, нямащи нищо общо с идеологията и тежненията на въстаниците.
За първи път след 30 годишното управление на Мубарак различните египетски политически и религиозни фракции, много от които не изпитват симпатии към либералните ценности, получават възможност за достъп до властта.
В момента цивилни агенти на тайната полиция, смесени с демонстрантите, разрушават държавна собственост и мародерстват, за да създадат впечатлението, че протестиращите са заплаха за гражданския мир и законността.
В САЩ и Израел расте тревогата от ролята на фундаменталистката група "Мюсюлмански братя" в демонстрациите. Източници на Стратфор в Хамас съобщават, че тази група, създадена като крило на "Мюсюлманските братя" в Палестина, е заинтересована да преувеличава ролята си в сегашната египетска криза. Египетската гранична полиция е изоставила охраната на границата с ивицата Газа при Рафа. Въоръжени бойци на Хамас нахлуват в Египет и се вливат в отрядите на "Братята", които са погълнати от организиране и охраняване на протестите.
Те организират "народни комитети" за защита на публичната собственост и за координиране на действията на демонстрантите, снабдяват ги с храна, вода, оказва им първа помощ и поддържа температурата на недоволството. "Братята" са наясно с опасенията в САЩ и Израел, затова действат внимателно и предпочитат да останат в сянка. Недоволни са от назначаването на нов кабинет и вицепрезидент, искат ново правителство, в което да не участват членове на управляващата досега Национална демократична партия (НДП) и избори, които без съмнение ще им донесат легитимно място в държавното управление. Но при сегашната ситуация, в която военните менажират кризата, избори не се виждат на хоризонта. Въпросът е какво ще предприемат ислямистите, ако видят, че историческата възможност им се изплъзва.
Политическата структура на държавата се срива и освен армията, няма кой друг да поеме отговорността за управлението и сигурността. Засега разбунтуваният народ възприема армията като свой съюзник, с което съзнателно или не разчиства пътя за военен преврат в страната. Но един грешен изстрел срещу демонстрациите и кървавата баня, която ще последва, ще осуети плановете на военните. Пътят за ислямска революция ще бъде отворен. Пита се колко разтакаване от страна на Мубарак могат да толерират военните, още повече че самата армия не е монолитна.
Ислямизмът има привърженици сред младшите чинове, а при сегашния политически вакуум в страната вероятността за пореден преврат на полковници, която никога не е била нулева, нараства. Средният ешелон в армията, симпатизиращ на ислямската доктрина, възприема своето висше командване като част от режима на Мубарак и изпитва силна неприязън към партньорските му отношения със САЩ и Израел. Досега тези елементи не бяха политически активни, иначе щяха да бъдат прочистени от висшето командване, но сега имат възможност да излязат на сцената и да се съюзят с ислямските групировки.
Засега не е ясно кой ще надделее. Не е ясно дали ще имаме нов военен преврат или ислямска революция. Едно е сигурно - следващото правителство на Египет със сигурност няма да бъде нито демократично, нито реформистко.
Джордж Фридман*
Анализът е от в. "Атака"
vestnikataka.bg
* Джордж Фридман е американски политолог и геополитик от еврейско-унгарски произход, основател на частната разузнавателна агенция Стратфор.
