"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме".
Това изтъкна пред БНР д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС.
Размерът на здравноосигурителната вноска се определя като процент от дохода, върху който се дължат вноските. Определя се всяка година със Закона за бюджета на НЗОК. За 2025 г. здравноосигурителната вноска е 8%. Разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения е в съотношение 60:40 или 4,8% за сметка на осигуряващия и 3,2% за сметка на осигурения. За самоосигуряващите се вноската е изцяло за тяхна сметка.
Д-р Брънзалов вярва, че при достигане на такъв процент на здравната вноска няма да има никакво доплащане в системата на здравеопазването.
Делегатите на извънредния Събор на Българския лекарски съюз дадоха мандат на УС за подписване на Анекс към Националния рамков договор за Медицински дейности 2023-2025 г.
Медиците настояват за повишаване на здравната вноска и гарантиране на пълното ѝ внасяне от страна на държавата, увеличаване на процента от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване, изграждане на дългосрочна национална стратегия за устойчиво финансиране и развитие на здравната система.
"Детското здравеопазване е приоритет. Продължава да се наблюдава все по-малък интерес за специалицзации по педиатрия. Затова сме дали приоритет както в първичната извънболнична помощ, така и в специализираната извънболнична помощ.
Педиатрите ще получават малко по-голяма сума за първичен и вторичен преглед, отколкото останалите специалности.
Сложи се акцент и на наблюдението на пациентите с хронични незаразни заболявания – т.нар. диспансеризация, с цел намаляване на хоспитализациите и по-добра грижа от страна на системата.
При медико-диагностичните дейности акцентът е в повишаване на цените в образната диагностика.
По отношение на болничната помощ увеличението на бюджета е само с 240 милиона спрямо заплатените средства през миналата година. За съжаление, няма никакво увеличение на цените на клиничните пътеки".
С анекса се въвежда есемес или вайбър известяване - информиране за оказано лечение на пациентите, уточни д-р Брънзалов.
"Становището на БЛС е, че това е недостатъчно. Пациентът трябва активно да участва в контрола. Не просто да бъде известяван, а да верифицира, че получава здравна грижа в лечебно заведение.
Но контролните органи проявяват абсолютна резистентност относно това наше предложение. По-удобно политически е да се говори, че лекарите точат Касата. Когато има лоши практики, те подлежат на контрол. Българските политици не се грижат адекватно за здравето на българския народ".
Немалка част от клиничните пътеки могат да станат амбулаторни процедури и да се извършват в извънболничната помощ, смята председателят на БЛС. За да се случи това, трябва да се направи промяна в нормативната уредба, обясни специалистът.
