С подписването на анекса към Националния рамков договор 2023–2025 г., НЗОК за първи път въвежда персонална отговорност за лекари, които отчетат неизвършена дейност. Новото правило предвижда едногодишна забрана за работа по съответната клинична пътека в цялата страна за всяко установено нарушение.
„Този лекар вече няма да има право да сключва договор с нито една болница в страната“, подчерта управителят на Касата д-р Петко Стефановски, допълвайки, че тази мярка е била предложена от самия Български лекарски съюз и е получила пълна подкрепа, съобщава NOVA.
Нова ера в контрола – и нови въпроси
На пръв поглед, мярката изглежда справедлива – отговорността да бъде споделена между лечебното заведение и конкретния лекар, надписал дейността. Това е откровен удар срещу „пътекарството“ и фиктивните хоспитализации, които от години източват ресурса на здравната система.
Но възниква и резонният въпрос: ще има ли достатъчно ясни критерии и защита срещу неоснователни обвинения, особено когато в болниците се работи под тежък натиск, със системен недостиг на кадри и ресурси?
Фокус и върху доболничната помощ и медицинските сестри
Анексът предвижда още нещо историческо – за първи път НЗОК ще финансира дейности на медицински сестри и здравни специалисти с публичен ресурс, което е стъпка към по-справедливо разпределение на тежестта и отговорностите в системата.
Допълнителен ресурс ще бъде насочен и към профилактика в доболничната помощ – идея с огромен потенциал, стига да не остане просто добра воля на хартия.
Мащабът на проблема
Мащабът на нарушенията с отчетена, но неизвършена медицинска дейност в България е значителен и системен проблем от години. Нарушенията засягат основно клинични пътеки, по които се отчитат фиктивни хоспитализации; извършване на дейности „на хартия“, без реално лечение; повторно отчитане на услуги, които вече са заплатени; присвояване на средства чрез манипулации с документи (епикризи, анамнези, подписани без знание на пациента).
