Държавният глава Румен Радев се завърна триумфално от 5-дневно посещение в Япония. В Страната на изгряващото слънце Радев и Радева бяха облечени в скъпи дрехи, кимаха и се усмихваха пестеливо. Бяха приети от премиера Шигуро Ишиба и император Нарухито. Голяма чест. Радев подписа Декларация за стратегическо партньорство между България и Япония. Исторически документ, според някои поизпотили се тук-там репортерки.
Протоколен лист, от който нищо реално не произтича, според подсмихващи се стари вълци в дипломацията. Щото, намигат старите вълци, стокообменът между двете страни през 2024 г. е бил за 269 млн долара. Като сметнем японските коли, пътна и строителна техника, компютри и телевизори от Япония към нас, става ясно, че ние сме продали чубрица, шарена сол и двайсетина кашона с вино. Самата сума е нищожна до унизителност.
Докато бяха в Япония в Токио се случи случка. Министърът на земеделието Таку Ето се забърка в мини скандал и подаде оставка. Историята: казал миналата неделя, че не си купува ориз, защото негови поддръжници му изпращат и си има достатъчно. Е да, но в момента цените на ориза в Япония растели поради лоша реколта миналата. Японците са чувствителни на тема ориз и се обидили. Начаса Ето се разкаял и подал оставка. В други времена министърът щеше да си направи сепуко, но вече сме XXI век и ще се „размине“ само с позора от непремереното изказване.
Станислав Стратиев написа преди време „Българският самурай“. Ето малък откъс:
Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.
Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Стратиев, за който се сещаме рядко…
Радев сан в последно време изпълва със съдържание стратиевите думи всеки ден.
Президентът гледа високомерно на всички опити да изтръгнем от него някакво обяснение за аферата с "Боташ". Какво си е говорил с турския президент Ердоган, какво са си обещали - просто е. Той обаче мълчи като партизанин на разпит, а ние плащаме като малоумни по 1 млн лева на ден. Досега сме превели на турската фирма 600 милиона! Казват го сегашни министри и експерти. Защо Радев наказа така брутално нацията?
София бе почти седмица без транспорт и оцеляваше на собствен ход. Оцеля. Оказа се, че 15 млн лева спасяват положението с шофьорите, ватманите и чиновниците покрай тях. В същото време стана ясно, че сме платили на Турция 600 милиона за газ и услуга, които не сме ползвали. 15 от 600 е като песъчинка на плажа на политиката и финансите.
Съвсем логично глас надигнаха и медиците, за повишението на заплатите на които са нужни около 50 млн лева. 50 от 600 пак е мизерна сума.
Няма пари и за учители. Над библиотекарите някой се смилил и обещал да им подхвърли по 18 лева. При това не на всички.
На 24 май Радев ще дръпне прочувствено императорско слово за буквите, за Кирил и Методий и за културата. Може дори да закичи този или онзи с медал и грамота. Няма лошо, но с парите, изтекли към „Боташ“ можеше да се случат много хубави и полезни неща.
Например:
- Да се построят и ремонтират училища и детски градини;
- Да се вдигнат пенсиите;
- Да се финансират центрове по изкуствата, в които децата и тийнейджърите няма да пушат вейпове, нито ще гълтат райски газ;
- Да се построят поне 2 спортни зали за тренировки в столицата и поне още 6-7 в провинцията;
- Да се организират концерти на ученици от музикалните училища в страната;
- Да се създадат центрове за пострадали деца и възрастни от домашно насилие;
- Да се построят открити и закрити нови басейни;
- Да се построят центрове, където психолози да работят с младежи по темата за агресията, а не сега да откриваме, че имало „локали“ и списъци на млади момичета за секс услуги.
И още много неща.
Как мислите, дали участниците по веригата в подписването на заробващия страната ни договор с турската „Боташ“ са корумпирани? Дали са взели комисиони и тлъсти рушвети?
Всички българи, заради това споразумение, ще платят от джоба си милиарди. Срещу нищо или срещу символични количества газ буквално за стотинки.
Не е ли национално предателство този договор? Не е ли морална деградация?
На Радев обаче не му пука, какво мислят хората за харизаните милиарди. Той иска референдум за еврото. Защото бил голям патриот и мислел за обикновените хора. Но дали обикновените българи искат да плащат многомилиардни престъпления? Хайде да ги попитаме.
Да служиш на нацията и страната си е мисия. Не е като да вдигнеш юмрук за десетина секунди и след това да разчиташ този юмрук да ти поднесе народната любов.
Нека президентът погледне в Устава на БРЦК, писан от Левски и да види какво наказание е предвидил Дякона за онези, които предават интересите на народа. То е само едно! Истинските поборници са се клели и са спазвали този устав. И не са били самураи. Били са честни и достойни българи.
Днес успява фалшивият герой.
Огнян Стефанов
