Светлана Тихановская, една от лидерките на беларуската опозиция, беше насилствено експулсирана в чужбина от беларуските власти преди пет години. Съпругът ѝ, опозиционният политик Сергей Тихановски, беше осъден на 19,5 години затвор, след като изрази желание да се кандидатира на президентските избори срещу Лукашенко. Тогава Светлана отиде на изборите вместо съпруга си и също беше задържана: тя и децата ѝ бяха заплашени от специалните служби.
След експулсирането си от страната през 2020 г., Тихановская живее в чужбина от пет години и се бори за правата на политическите затворници, осъдени в Беларус, включително съпруга си, съюзничката си Мария Колесникова и бизнесмена Виктор Бабарико, друг осъден политик, който планираше да се кандидатира срещу Лукашенко. В интервю за предаването „Current Time Baltia“ Тихановская разказва как е да живееш като „човек без родина“ и как защитава правата на хиляди други беларуси, които също бяха принудени да напуснат страната заради режима на Лукашенко и да живеят в чужбина.
– Изминаха точно пет години, откакто бяхте принудени да напуснете Беларус. Това е практически президентски мандат. Живеете с деца в Литва. Трудно ли е да се живее в изгнание?
– Да, трудно е да живееш в изгнание, защото не си заминал да живееш в чужбина по желание. Тръгнал си, за да се върнеш у дома.
Минаха 5 години, но надеждата, че скоро ще се върнеш, разбира се, не избледнява, работиш много по този въпрос. Но 5 години вече са маратон, а колко дълго ще продължи, само Бог знае.
Трябва да работим, за да осъществим това възможно най-скоро. Ти си като човек без родина. Родината ти е превзета от диктатор, приятелите, познатите, близките ти са в затворите, живееш с тази болка. И като цяло, не живееш. Просто се бориш, съпротивляваш се всеки ден, за да се върнеш по-бързо. И ти се струва, че животът ще започне тогава – защото сега няма живот за тези, които са в затворите в Беларус, няма живот за тези, които живеят в Беларус, и няма живот за тези, които сякаш живеят в свободен свят, но въпреки това посвещават живота си на борбата. Не е толкова лесно за тях да живеят и в чужбина.
Трябва да работим така, че в главата на политиците да е мисълта: наказваме Лукашенко, но помагаме на беларусите....
— Литва вероятно има една от най-големите диаспори на беларуси, почти 60 хиляди души. В Латвия и Естония беларусите са многократно по-малко. Много от тях избягаха именно след масовите протести през 2020 г. и тяхното потушаване. По време на дискусия в латвийското Министерство на външните работи, казахте, че „Беларус не е режим“...
— Да, и благодаря ви, че направихте това разграничение. Беларус не бива да се слага в една кошница с Русия.
Много работа е свършена, особено след началото на войната срещу Украйна, за да се гарантира, че Беларус и беларусите да не бъдат поставяни в една кошница с руснаците и че същите санкции и ограничения да не се прилагат срещу беларусите. Защото благодарение на 2020 г. в съзнанието на нашите чуждестранни партньори се появи ясно разбиране, че беларусите и режимът на Лукашенко са различни неща.
Повтаряме го като мантра: наказвайте режима, но помагайте на беларусите. И това, разбира се, до известна степен наистина ни помогна и спаси.
Разбира се, все още има много трудности. Тук-там започват да обсъждат ограничения за беларусите: банкови карти, влизане в страни от ЕС, табели по колите и документи. Много въпроси. Разбира се, ние се опитваме да се преборим с всичко това, да работим в различни области.
В някои по-далечни страни разликата между беларусите и беларуския режим не се разбира. Русия е агресор, Беларус е съагресор. Но трябва да се знае, че Лукашенко е едно, а Беларус е друго. И трябва постоянно да работим, постоянно да си напомняме, за да не се случи това изравняване.
— В латвийския парламент беше открита изложбата „Изкуство зад решетките“. В него са представени творби на художници, които рисуват политически затворници в Беларус. В момента, според правозащитници от „Вясна“, в Беларус има приблизително 1200 политически затворници. Някои от тези, които са нарисували тези картини, вече не са живи. Какво чувствате, когато ги гледате?
„Когато гледам, разбирам, че дори в затвора е невъзможно да се задуши и потисне волята на хората за промяна, за свобода. Колкото и да се опитват беларуските власти. Но те се опитват жестоко: физически, морално, те просто убиват, унищожават нашите герои, които сега са в затвора. И мъченията стават все по-изтънчени.
От една страна, много се радвам, че имаше възможност да прехвърля тези рисунки от затвора в чужбина, защото сега тази възможност е много ограничена. И че можем да покажем на света какво е диктатура, какво са беларуските затвори, защото в демократичните страни мнозина не разбират това.
Показваме рисунки на онези, които вече са умрели за свободата - за това, което дишаме всеки ден. Наистина се надявам, че хората ще бъдат трогнати от това, ще бъдат трогнати от тези истории. И може би ще се замислят повече за това.
— Вече минаха 5 години от последните масови протести в Беларус. Как виждате Беларус през следващите 5 години? Каква прогноза давате?
— Трудно е да се правят прогнози в тази ситуация. Знам върху какво трябва да се работи. Трябва да работим, за да гарантираме, че сега, в този труден момент, вероятно решаващ, когато преговорите за Украйна са в ход, да не забравяме за Беларус по време на тях. За да не се случи нова Ялта, когато светът е разделен, държавите се разделят и едната част се дава на сферата на влияние на Русия, а другата на Европа.
Ние не сме торта, която да бъде разделена, нарязана и дадена на някого! Ние сме нация, която иска сама да решава бъдещето си. И виждаме бъдещето си в Европа. Искаме да се върнем към голямото ни европейско семейство от държави, към което исторически принадлежим.
И сега трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че Беларус няма да бъде оставена извън рамките на тези преговори. За да накараме нашите партньори, нашите съюзници да разберат стратегическото значение на Беларус. За да разберат, че ако Беларус не е свободна, че ако там управлява Лукашенко, който служи на Путин, а не на беларусите, тогава Беларус ще бъде постоянен източник на заплаха не само за беларусите, но и за всички вас. За Украйна, за Латвия, за Литва, за Полша. Путин и Лукашенко ще използват тази позиция на Беларус, за да атакуват евентуално други държави в бъдеще.
По материали от беларуския печат
Превод ФрогНюз
