В продължение на пет века остава символ на гениалност – художник, учен, изобретател, изпреварил времето си, а сега, благодарение на международния ДНК проект „Leonardo DNA Project“, човечеството е една крачка по-близо до разкриването на биологичните му тайни.
Новата книга „Genìa Da Vinci. Genealogy and Genetics for Leonardo’s DNA“, издадена от Angelo Pontecorboli Editore обобщава 30-годишните изследвания на родословното дърво на Леонардо да Винчи и открива пътя към реконструкцията на неговия генетичен профил.
Авторите на книгата, Алесандро Вецози и Агнезе Сабато от Асоциацията за наследството на Леонардо да Винчи са извършили щателна работа, за да реконструират родословно дърво, обхващащо 21 поколения и повече от 400 лица от 1331 година насам. Въз основа на архивни документи те успяват да идентифицират 15 живи потомци по мъжка линия, произхождащи от бащата на Леонардо и неговия полубрат. Шестима от тях се съгласиха на генетичен анализ, който беше извършен от Давид Карамели и Елена Пили от Университета във Флоренция.
Заключението им: участъците от Y-хромозомата съвпадат, което потвърждава приемствеността на мъжката линия на фамилията Да Винчи.
По същото време в църквата Санта Кроче във Винчи се провеждат археологически разкопки в предполагаемата семейна гробница, където вероятно са почивали дядото на Леонардо Антонио, чичото Франческо и други роднини. Открити са фрагменти от кости, един от които по възраст отговарящ на епохата на предполагаемите роднини вече е подложен на палеогеномен анализ. Предварително е установено, че останките принадлежат на мъж. Ако е възможно да се извлече достатъчно добре запазена ДНК, учените ще я сравнят с Y-хромозомата на живите потомци.
Проектът стартира през 2016 година под координацията на университета „Рокфелер“ в Ню Йорк и включва институции като института „J. Craig Venter Institute“ и университета във Флоренция. Основната идея е проста: да се открие и потвърди непрекъснатата мъжка генетична линия, предавана по Y-хромозомата.
Изследването може не само да потвърди автентичността на родословното дърво, но и да отвори достъп до биологичен материал, оставен от Леонардо – например в негови рисунки или ръкописи.
Ако в бъдеще стане възможно изолирането и съпоставянето на ДНК, това ще бъде сензационна стъпка в изучаването на наследството на великия майстор. Изследователите се надяват също така да разберат причините за заболяванията на Леонардо и дори обстоятелствата на смъртта му, пише още Kaldata.com.
Но книгата не се ограничава само с генетиката. Тя ни разказва за живота на семейството на гениалния творец: например, че дядо му не е бил обикновен селянин, а търговец, който е пътувал до Каталуния и Мароко. Или че майка му, Катерина, вероятно е била робиня в дома на банкера Вани ди Николо. Анализирайки архивите, изследователите са открили седем семейни къщи на Да Винчи в селището Винчи и замъка Винчи, както и два имота, собственост на самия Леонардо.
Едно от най-неочакваните открития е рисунка с въглен на фантастично същество, намерена върху полицата на камината в стара къща във Винчи.
То е наречено „Драконът еднорог“ – съществото има рог, клюн, крила и люспи. По отношение на стила и детайлите рисунката може да принадлежи на самия Леонардо. За първи път в книгата е представена хипотезата за авторството, а рисунката вече се подготвя за научно изследване и реставрация.
Авторите предполагат, че той е имал интуитивен усет за явленията, които сега се изучават в епигенетиката: той е разсъждавал за влиянието на начина на живот, кръвта и емоциите на родителите върху потомството, много преди появата на съвременната генетика.
В последната глава се разглеждат визуалните прилики между днешните потомци и автопортрета на Леонардо – не като доказателство, а като повод за размисъл. Истинската цел на проекта не е сензация, а научен пробив: ако е възможно да се реконструира пълната ДНК на великия художник, ще можем да научим повече за неговото здраве, външен вид, а може би дори за наклонностите и особеностите на психиката му.
