Докато пазарът на едро показва стабилност, а някои продукти дори поевтиняват спрямо февруари, президентът Румен Радев побърза да изрази притеснение, че цените щели да скочат още щом излезе конвергентният доклад за еврозоната.
Според шефа на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов обаче такива опасения са, меко казано, преждевременни.
Данните сочат точно обратното – няма основания за паника, камо ли за политически внушения. „Ако хората забележат реално необосновано повишение – да сигнализират“, призова той, а не да се подвеждат по раздути прогнози.
Вместо да се всява страх за еврозоната още преди докладът да е факт, може би би било по-полезно да се насърчи информираността и проверката на фактите – особено когато цените не скачат, а просто се коментират.
„Предвид безхаберието и слабостта на нашите институции, рискът е реален. И затова призовавам хората да следят за необосновано покачване на цените, защото явно няма кой друг да го прави вместо тях“, посочи Радев.
Цените не мърдат, но рейтингите се подгряват
Докато пазарът на едро регистрира дори спад при основни храни като зеленчуци, млечни продукти и брашно, политическите страсти около еврозоната вече влизат в режим на предизборно кипене. Президентът Радев, който често влиза в ролята на последен страж срещу всички възможни „външни заплахи“, този път насочи прожекторите към… касовите бележки.
Още преди да е излязъл конвергентният доклад, се появява опасението, че цените щели да скочат. И докато реалните данни показват, че няма вълна от поскъпване, а дори напротив – при зеленчуците има чувствителни спадове до 15-30%, някои публични фигури подгряват политически дивиденти, сякаш печката за инфлацията вече е включена.
Но не цените се надуват. Надува се балонът на недоверието, който, както знаем, е удобен инструмент в ръцете на всеки, който няма какво друго да предложи, освен… „предупреждения“.
Данните
Продължава спадът в цените на зеленчуците и част от основните храни на едро, показва седмичният бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Индексът на тържищните цени (ИТЦ) се понижава с 1,04% до 2,307 пункта.
Най-голямо поевтиняване има при пресните картофи – с 28,7% до 2,50 лв./кг. Обикновените картофи поевтиняват с 3,04% до 1,37 лв./кг.
Краставиците поевтиняват с 15,9% до 1,88 лв./кг, зелето – с 14,2% до 1,60 лв./кг, а зеленият пипер – с 12% до 4,02 лв./кг. Доматите поевтиняват с 5,7% до 2,50 лв./кг, а лукът – с 5,4% до 1,29 лв./кг. Репите и салатата падат до 0,88 лв./брой (съответно –6,2% и –9,03%). Морковите остават на 1,31 лв./кг.
При плодовете ябълките поскъпват с 6,9% до 2,18 лв./кг, лимоните – с 5,5% до 3,08 лв./кг. Ягодите поевтиняват с 4,5% до 5,45 лв./кг. Цената на бананите остава без промяна – 2,83 лв./кг.
Сред млечните продукти се отчита лек спад: краве сирене – с 0,3% до 11,38 лв./кг, кашкавал „Витоша“ – с 0,9% до 18,46 лв./кг. Киселото мляко поевтинява с 0,6% до 1,39 лв./бр. (400 г), докато прясното мляко се задържа на 2,43 лв./л. Маслото поскъпва с 1,6% до 3,21 лв./пакетче (125 г).
Замразеното пилешко месо отчита рязък скок с 52,2% до 10,20 лв./кг. Яйцата (размер М) запазват цена от 0,34 лв./брой.
Оризът поевтинява с 0,9% до 3,31 лв./кг. Брашното тип 500 поскъпва с 2% до 1,51 лв./кг. Олиото се покачва с 3,7% до 3,27 лв./л, а захарта – с 3,3% до 1,87 лв./кг. Зрелият фасул и лещата също поскъпват – съответно с 1,4% (4,34 лв./кг) и 0,5% (4,35 лв./кг).
ФрогНюз
