Президентът Румен Радев отново излезе с остра критика към управляващите, като настоя, че обществото трябва да бъде попитано чрез референдум дали България да приеме еврото. Според него, правителството се страхувало да чуе гласа на народа и умишлено пренебрегвало общественото мнение. В същото време обаче, държавният глава се опита да се дистанцира от собствената си роля в процеса, заявявайки, че законът за еврото, който е подписал, не съдържал конкретни дати, а само „условия и процедури“.
„Опитите да бъда атакуван с това, че съм обнародвал закона за еврото, са слаба и плоска манипулация“, заяви Радев, но не обясни защо тогава не е наложил вето или не е използвал институционалната си роля за насърчаване на по-широк обществен дебат.
Вместо това прехвърли отговорността върху правителството, което според него е действало без реална информационна кампания, без мерки и без буфери.
Президентът използва историческата годишнина като платформа за политически внушения, заявявайки, че „175 години по-късно българите страдат от същото – безправие“. Този паралел между антиосманското въстание и съвременната политическа ситуация прозвуча повече като опит за драматизация, отколкото като исторически уместна аналогия.
Изявлението му в Белоградчик бе пореден пример за конфронтационната линия, по която президентът продължава да се движи – с остри думи, но без ясни ангажименти или отговорност за собствени действия.
