Това е разказ за една европейска магистрала, която не прилича на магистрала, свързва държави, които не са много сигурни дали искат да се свържат, и съществува основно в документи, доклади и обещания. Паневропейски парадокс от Балкански тип: Коридор №8 – важна ос от Черно до Адриатическо море – от десетилетия стои на трупчета. На думи се движи с геополитическа скорост. На терен – с каруца.
Наричат го "гръбнака на Източните Балкани". Или поне така пише в стратегическите документи на ЕС, в проектните фишове на Световната банка и в амбициозните планове за свързаност от преди повече от четвърт век. Коридор №8 трябваше да бъде европейският отговор на изолацията на региона – жп и пътна артерия от Бургас през Северна Македония до Дуръс в Албания.
Резултатът?
Скъсани участъци, междусъседски резерви, бавна администрация и строителство с темпо, достойно за археологическа експедиция, не за XXI век.
Докато ЕС сипе милиарди в инфраструктура в Централна Европа и към Украйна, тук балканските съседи още спорят кой първи да започне, къде точно минава трасето и чия фирма да го строи.
В България се говори основно за „жп модернизация“, но реално пътят от София до македонската граница е вечно в ремонт, а отсреща... още няма жп линия до границата изобщо. В Скопие пък трупат лихви по кредити, отпуснати за участъци, които така и не са завършени. Албания е малко по-напред, но без връзка със съседите – напредъкът ѝ е като да си асфалтираш алеята пред входа, без да имаш улица до нея.
